Как е възникнала книгата във вида й, в който я четем днес? Коя цивилизация първа е започнала да измерва времето? Кога е изобретена тоалетната хартия и какво са използвали хората преди нея за…? Как човекът е решил, че кучето е най-добрият му приятел? Кога и защо са започнали да се носят панталони? Кое е първо – бирата или виното? Кога бутилките с шампанско са престанали да бъдат бомби със закъснител? Носил ли е гащи Юлий Цезар? Кога е издаден първият вестник? Откога ядем с вилици? Колко прислужници са били нужни, за да премине гладко скромно събиране у руския император? Защо мъжете са спрели да носят поли? На какво са спали хората през каменната ера? И да не забравим въпроса, който силно засяга всички нас – в крайна сметка, опасно ли е къпането?
Отговорът на тези и още много въпроси може да научите от гениално-симпатичната книга на британския историк Грег Дженър – „Милион години в един ден“ (издателство „Бард“*). А най-хубавото е, че докато жадно попивате този несекващ извор от информация, гарантирано ще се посмеете доста. И като казвам, че ще се посмеете, това включва и на глас! Не преувеличавам. Не мога да преброя моментите, в които, четейки тази книжка, ми е било трудно или направо невъзможно да сдържам смеха си. Да речем, че съм привлякла доста странни погледи в метрото на път към работа. Езикът, на който е написана, не може да бъде по-далече от това, което си представяте, когато чуете думата „история“. Почти във всеки параграф Грег Дженър намира начин да изпляска някое неочаквано лирическо отклонение, например от типа, че монасите попадат в категорията на високофункционалните алкохолици наред с Ърнест Хемингуей. Освен това, да ме прощавате, но къде другаде можете да срещнете Холмър Симпсън и шумерите в едно изречение? И точно в такива моменти аз лично правя кратка пауза за запазване на самообладание (тъй като в градския транспорт не се гледа с добро око на хора, дето си се смеят сами). А, и няма как да не спомена с лека патриотична гордост, че на няколко места е спомената и нашата България!
„Милион години в един ден“ е наистина уникално съчетание между амбициозно и задълбочено научно изследване, добре написано и структурирано художествено произведение и щедра доза британски хумор. Взети заедно, тези три елемента я превръщат в четиво като никое друго. Книгата проследява един обикновен съботен ден на средностатистическия съвременен човек. Анализирайки ежедневието на homo sapiens от XXI век, Грег Дженър разбулва мистериите около дребните навици, домашните и социални дейности, предметите от първа и втора необходимост, които всички ние приемаме за абсолютна даденост. Младият историк прави дисекция на ежедневието ни, като се започне с фундаментални неща като измерването на времето и възникването на писмеността, и се приключи с усилията, които са необходими за оправяне на викторианско легло. Преди да прочета тази книга, дори не съм се замисляла защо и откога човек седи на стол, чете вестник, закусва със зърнени закуски, носи гащи, буди се с будилник и си мие ръцете. Научих неподозирани факти за човечеството и неговата изобретателност, за странните привички на средновековните ни прадеди, за любопитното развитие, което са претърпели някои предмети, без които днес не бихме могли да си представим света.
И накрая, трябва да призная, че Грег Дженър определено постига целта, която си е поставил, заемайки се с огромного предизвикателство да напише тази стахотна книга. Това е така, защото, когато прочетем последната страница, ние действително ще открием с удивление, колко много си приличаме с хората, които са живели и умрели векове и дори хилядолетия преди ние да се родим.
А сега, вече с нови знания и гледайки света с различни очи, си наливам чаша „течен хляб“, излягам се на дивана „по гръцки“ и ви казвам сърдечно „Наздраве!“ 🙂
*Изд. „Бард“ е партньор на TrueStory.bg
