„Ако някой е роден за попова лъжичка, но се опитва да бъде сьомга, ще си остане неудачник”
Този колоритен цитат от сборника с разкази „Златна колекция” на Уилям Фокнър (изд. „Бард”*) е достатъчно емблематичен за истинските ценители на класиката в този жанр. Защото книгата не е за любители на булевардни истории. Трудно се чете „на един дъх”. Бавно се свиква и с нейния стил – на моменти дразнещо описателен, на моменти поразително откровен. Но усилието си заслужава. Защото чрез нея ще се докоснете до един невероятно разнообразен, пъстър и суров свят.
Свят на изпитания, но и свят на справедливост – онази, житейската, от която не може да се избяга, дори и в смъртта.
Свят, белязан от войни и морален упадък, разкъсван от мизерия и омраза, но и свят, в който свободната воля и вярата в добрата половина на човешката душа някак естествено и непринудено винаги побеждават мрака и ограниченията на глупостта, малодушието и църковните догми.
Всеки разказ в този сборник е едно послание. Послание към идващите поколения – да се учат от грешките на отрицателните герои, да следват примера на добрите, да разсъждават за вечните проблеми, създавани от човека на тази планета. „…Защото в природата на човека, не ми пука кой е той или колко високо пее в църквата, е да открадне всеки път, когато си мисли, че може да му се размине”.
Уилям Фокнър не е политик, моралист или военен стратег. Той е писател и психолог, който безпристрастно, но със забележителна достоверност, описва десетки случки от живота между и по време на двете световни войни, разкривайки част от причините за човешкото поведение в момент, когато то е поставено на изпитание. „…дойде денят, когато всички скърбящи на земята, богати и бедни, независимо дало живеят с десет слуги негри в разкошни боядисани къщи или имат единственото право да се потят през деня, за да имат какво да ядат вечерта, ще могат да си кажат: „Поне имаше някакъв смисъл да скърбим”.
Всеки разказ докосва по неповторим начин читателското въображение, връщайки го назад във времето, когато човешките добродетели не са мерило за житейски просперитет, когато са изтикани на заден план, за да дадат път на алчността, завистта и войнстващата посредственост. А може би, при този вечен житейски кръговрат, това време по някакъв начин се е върнало днес и героите от разказите на Фокнър изглеждат като наши съвременници?
*Изд. „Бард“ е партньор на TrueStory.bg.