Тъй като утре ще се проведат (поредните) предсрочни парламентарни избори, днес от нас се очаква да се отдадем на размисъл: за събитията от последните няколко месеца, бъдещето на България и съответно кандидатите, които вярваме, че могат да ни поведат към това бъдеще. Малко е неприятно, че у нас изборите традиционно се провеждат в неделя, защото така в сравнително лежерната събота трябва да напъваме мозъка си допълнително. Ако това ни се случваше в един ден на четири години, нямаше да има особен проблем. С учестяването на изборите през последните няколко години обаче неизбежно се учестиха и дните ни за размисъл, което никак не е без значение.
В продължение на около месец по време на всяка предизборна кампания ежедневно ни припомнят, че „Купуването и продаването на гласове е престъпление“. Никой обаче не предупреждава за евентуалните рискове от прекормерно мислене в навечерието на изборите. Липсата на подобни предупреждения е особено опасна в страна като нашата, където мисленето не се радва на особена почит и мнозина вярват, че много четене не води до нищо добро. В този контекст рязкото напрагяне на мозъчни клетки в деня преди изборите може да предизвика психически срив у лабилни граждани и да нанесе непоправими щети върху отношенията им с околните. При мисленето важи същото правило, както при всяка друга човешка дейност: всичко трябва да се прави умерено, ключът е в баланса. Иначе казано, свръхнатоварването или внезапното напрагяне (умствено или физическо) крият сериозни рискове за здравето ни.
Не е моментът тук и сега да коментирам иронията в това, че имаме ден за размисъл, защото самото му наличие създава впечатлението, че преди и след този ден съвсем спокойно можем и да не мислим. Както Бояна Ламбер, писателка и бивша журналистка с прекрасно чувство за хумор, отбеляза във Facebook преди президентските избори през ноември: „Ден за размисъл звучи като ден за баня.“
Важното е, че колкото и да мислим в деня за размисъл, надали ще постигнем устойчива позитивна промяна, ако си мислим, че мисленето един ден в годината е достатъчно, а в останалите 364 дни не просто избягваме да мислим, а дори съзнателно убиваме голям брой мозъчни клетки. Още по-важното е, че когато мислим през цялата събота преди изборите, изразходваме ценна енергия, която ни е необходима за мислене след изборите. В никакъв случай не трябва да мислим, че мисленето свършва с пускането на бюлетината и че с този акт сме дали своя принос за една по-добра България. Последните проучвания на общественото мнение (и разположението на звездите) подсказват, че тези избори най-вероятно ще създадат доста патова ситуация с единствен възможен изход коалиционно правителство от три или повече партии. Понеже желанието за работа в екип се среща рядко в България, където всеки втори е експерт по всяка тема, нищо чудно скоро пак да трябва да отиваме до урните. Ето защо трябва да щадим мозъка си, да мислим умерено и да трупаме мисловна енергия, която може да се наложи да използваме след няколко месеца.
Нека се замислим: вече 27 години го мислим, но така и не го измислихме. Лошото е, че в дългосрочен план прекаленото мислене създава предпоставки за разочарование и усещане за безсмислие, особено когато очакванията, мечтите и желанията драстично се разминават с реалността (да не говорим за последствията, когато това продължава близо три десетилетия). Нека не забравяме и друг ключов момент: сънародниците ни, които постигат успехи благодарение на интелекта си, често попадат под ударите (буквално и метафорично) на хора, за които мисленето в продължение на повече от минута е немислимо начинание, а в минутата, посветена на мислене, мислят единствено за поредните шменти капели.
Та, в деня за размисъл не му мислете много. Важното е да мислите, когато пускате бюлетината в неделя.
