В един прекрасен слънчев или гаден ветровит ден, няколко невролози, наред с академици и известни преподаватели от страни като Англия, Иран, Южна Африка, Австралия, Америка, Бразилия и Канада получили странен анонимен бял плик, който съдържал книга, носеща заглавието – „Битие или нищо“. Но не от Сартр. А от Джо Кей. (или игра на думи с „джоук“ – английската дума за шега; или препратка към Джозеф К – герой на Кафка). Нямало почти никаква връзка между хората, получили книгата. Имената на получателите били ръчно написани, а анонимният бял плик станало ясно, че бил изпратен от Швеция. На корицата на книгата била добре познатата картина на Ешер от 1948 г. – „Рисуващи ръце“ и представлявала две ръце, които взаимно се рисуват. Като съдържание книгата се състояла от 42 страници (само 21 номерирани страници, другите били празни) и гласяла, че е превод от превода на изгубения ръкопис на сър Артър Конан Дойл.
Самият текст в книгата представлявал обаче лош превод, разкази, гатанки, цитати (даже и такива на Сартр), предупреждения, лични и редакционни бележки на преводача и писмо до някой си доктор Хофстадер. Интересно е, че на страница 13 от книгата имало правоъгълна дупка, а някои от думите на страницата били изрязани. А страницата, на която е трябвало да бъде поместена информацията за издателство, ISBN номер и права, била също изрязана с ножица. Вместо това имало залепена бележка, гласяща: „Внимание. Моля, обърнете внимание на писмото до професор Хофстадер преди да прочетете книгата. Успех!“ Правело впечатление и елегантният дизайн на книгата, която явно не била изработена с комерсиална цел.
В началото всичко изглеждало като сложна вирусова маркетингова стратегия, но след растящия брой на получатели в академичните среди, никой не бил толкова убеден. Всички си задавали един и същи въпрос – Защо тази книга е изпратена точно на мен?
И ако това не е достатъчно странно, ще добавим, че няколко студенти намерили кутия, пълна с копия от въпросната книга под един виадукт. Името на доктор Хофстадер им се сторило познато и решили да разберат кой е. Оказало се, че бил преподавател в университетa, където те учили. Един от студентите решил да се срещне лично с него и да разбере повече за книгата. Установил, че доктор Хофстадер е носител на награда Пулицър и намерил къщата, където той живеел. Почукал на вратата му, а зад нея се показала стройна красива французойка, която го въвела във вътрешността на къщата. Накъдето и да погледнел, студентът виждал засукани французойки и споделил, че въпросния доктор приличал на Анди Уорхол. Когато го срещнал, той го попитал за Джо Кей, който се предполага, че изпращал книгите, а в отговор получил – той е просто един ненормалник. И прекратил разговора. Нямал ни най-малка идея как книгите са попаднали под моста или в толкова много страни.
Със странната история около книгата решил да се занимае и известният британски журналист Джон Ронсън, който започва книгата си „Тестът за психопати“ с историята за „Битие или нищо“. Той също така бил помолен да разнищи мистерията около книгата от един от получателите на странното произведение. Нагърбил се да издири Джо Кей и да разбере смисъла зад цялата тази мистерия. Стигнал до Швеция и намерил името и адреса на човек, който се предполага, че познавал Джо Кей. Той се казвал Питър Нордлънд. Въпреки, че никоя от пратките не съдържала каквито и да е било следи, някъде, погребана дълбоко в архивите на една шведска библиотека, той намерил Питър Нордлънд като преводача на „Битие или нищо“ и решил, че в крайна сметка той е авторът на странната книга. Опитал се да намери повече информация за него в Гугъл, но не успял.
Затова решил да се срещне лично с него. Така и направил. Разговорът с Питър протекъл по горе-долу следния начин:
-Изненадан съм, че си тук – отвърнал Питър.
-Надявам се изненадата не е неприятна – отговорил Джон.
Питър продължил:
-Ако се опитваш да разбереш „Битие или нищо“, ще стигнеш до заключението, че никога няма да намериш кой е авторът.
-Мисля, че знам кой е авторът – отговорил Джон. – Мисля, че си ти!
-Това е лесно предположение – отвърнал Питър.
-Но е вярно предположение? – продължил Джон.
-Разбира се, че не – срязал го Питър.
Питър – продължил Джон – нека те попитам нещо. Защо точно определени хора са били избрани да получат копие от книгата?
Питър отвърнал:
-Съжалявам, но вече казах повече, отколкото смятах. Трябва да прекратим разговора си точно тук. – И се върнал в къщата си.
Ронсън подновил кореспонденцията си с Питър. Попитал го отново на какъв принцип е избирал хората, на които да изпрати копие от книгата. Питър отговорил:
-Трябва да има малко мистерия.
Малко след това прекратил всякакъв контакт с Ронсън.
Според Ронсън бил забавен фактът, че трезво мислещи академици смятали, че могат да разберат действията на автора на тази странна книга, който според Ронсън бил просто луд или психопат. Но малко преди да прекъсне комуникацията си с Ронсън, Питър подхвърлил, че книгата имала послание, което трябва да бъде разгадано.
Въпреки това досега никой не е успял да разбере смисъла на странната книга и има ли изобщо такъв. Шега ли е тази книга (както името на автора подсказва) или има нещо повече? Странна история в стил Кафка, пъзел, който да бъде сглобен или мистерия, която в крайна сметка ще си остане неразгадана?
Сканирано копие на книгата можете да разгледате тук.