Дейвид Мичъл е добър разказвач на истории. Магьосник. Хваща те за ръка и те повежда през невероятна плетеница от случки, за да разбереш, че в живота нищо не се случва случайно и дори малките мигове, думи, срещи или дори мисли оставят следа във времето и пространството – досущ като теорията как една пеперуда, размахала криле в единия край на света, може да предизвика ураган в другия…
Мичъл е британски автор. Роден е през 1969 г. и активният му творчески период започва през 1999 г. с дебютния роман „Написано в сянка”, който тази година излезе и на родния у нас пазар с логото на издателство „Прозорец” и превод на Петя Петкова. Българските читатели обаче вече познават отличителния стил на автора с книгите му „Облакът Атлас”, „Хилядите есени на Якоб де Зут” и „Слейд Хаус”. Дейвид е живял на различни места по света и широкият светоглед, който е изградил у себе си, намира място в сюжетите, които развива. Още от ранните си детски години Мичъл страда от заекване , а днес вече е и патрон на BSA – Британската асоциация на заекващите. Казва, че именно това се е превърнало в неговия най-добър учител по писане – дало му е шанс да не се изолира от света, да не се притеснява от другите хора и бързо да умее да замества една дума с друга, без от това да пострада смисълът, така че събеседникът му да не долови проблема, който го измъчва. С това, ако въобще е възможно, Дейвид Мичъл ми стана още по-любим – като автор и като добър пример, който може само да вдъхновява и да вдъхва кураж тогава, когато е нужно…
„Написано в сянка” е прекрасна книга. Въпреки че с нея дебютира, Мичъл вече има изграден стил и посока, в която отвежда съзнанието на читателите. Различни анализатори на неговите произведения казват, че с тази книга той поставя основите на света, в който ще заживеят и героите от другите му книги. И това вероятно не е случайно. Защото една обща нишка обикаля из сюжета, невидимо свързва историите и оставя чувството, че всички сме просто частици от пъзела на голямата житейска картина.
Романът е разделен на 9 части. Всяка част е отделна новела, която се развива в различен край на света, има нови герои и нови проблеми. Но загледани в детайлите, в малките жокери, оставени от автора, виждаме, че всички са вплетени в голям общочовешки сюжет. Имаше моменти, в които, потънала вече в дадена история, си мислех, че няма как следващата да ми бъде по-приятна, да ме накара толкова бързо да се привържа към героя и той да ми стане симпатичен. Но Дейвид Мичъл успяваше да ме обори. Терористът в Окинава, британският адвокат в Хонконг, младият любител на джаза от Токио, възрастната собственичка на чайна в Китай, безтелесното създание в Монголия, уредничката в Ермитажа, музикантът в Лондон, квантовата физичка в Ирландия и радио водещия в Манхатън са различни един от друг, но успяват да те накарат да ги обикнеш по свой начин. Книгата не просто разказва техните истории, тя те повежда през едно пътешествие, в което душата ти открива това, което търси – гледки, емоции, музика, любов, страх, тревога за бъдещето на човечеството, надежда… Книгата се простира от фанатизма на религия, излязла от контрол, до не чак толкова далечното бъдеще, когато изкуственият интелект ще има своята ключова роля в човешкия живот…
Но ще спра дотук. „Написано в сянка” не трябва да се разказва прекалено – това ще развали част от магията й. Тя просто трябва да се прочете.
