Не, не сме мислили, че някога ще кажем това. И все пак го направихме. Защо ни се налага да отказваме разходка до едно от най-емблематичните места в България, пазител на славното ни минало? Отговорът е кратък, ясен и най-важното – очевиден.
Преди два дни празнувахме Гергьовден. А какво по-хубаво от идеята на тази дата да се разходиш до връх Шипка? Така и направихме. Действително се оказа, че последователите й са стотици, отвсякъде – предимно млади хора, деца, чужденци. Хубаво слънчево време, по високоговорителя звучат патриотични песни, веят се български знамена. Направо си е за национална гордост.
Само че първоначалният възторг скоро се заменя с друго чувство – на неудовлетвореност, на нещо, което не е както трябва.
На първо място – не може да прочетеш какво е написано на повечето от паметниците. Или защото буквите са заличени, или защото няма съпътстващ надпис на български език (да не говорим за такъв на английски).
Снимка: Truestory.bg
На второ място – няма подходящо нормално място, ако ти се доходи по някаква нужда. Тоалетните, макар и с алуминиева дограма, са заключени и то от доста време.
Снимка: Truestory.bg
На трето място – като се огледаш по-внимателно, откриваш, че чистотата не е приоритет за местните търговци и служители от Националния парк.
Снимка: Truestory.bg
На четвърто място – ако искаш да влезеш в храм-паметника навръх Гергьовден, денят на българската армия, трябва да си купиш билет (но ако имаш точно, може и „на ръка”).
На пето място – вижте какво се случва с венците и цветята, положени от държавни, общински и други организации в памет на загиналите за нашата свобода.
Снимка: Truestory.bg
Преди известно време по медиите премина информация, че Министерството на културата, намалявайки издръжката на този Национален парк, рискува да остави една национална светиня без охрана. Не знам какво стана с дискусията по този въпрос, но от видяното твърдо считам, че тези хора не заслужават издръжка, а затвор. Защото са превърнали една национална гордост в хранилка за лично облагодетелстване.
