Няколко дни след традиционния Панаир на книгата в НДК ви предлагаме един по-различен поглед към родното книгоиздаване. Надяваме се, че от интервюто ни с Невена Дишлиева-Кръстева (собственик на изд. ICU, преводач на художествена литература от английски език и редактор) ще научите повече за работата на и предизвикателствата пред малките бутикови издателства, за онези моменти, които карат работещите в тези издателства да продължават напред въпреки финансови, логистични и други затруднения, и за ролята на връзката между издател и читател в създаването на усещането за общност от хора със сходни ценности и вкусове.
Конкретният повод за разговора ни с Невена е абонаментната програма, която изд. ICU стартира през ноември. Почитателите на издателството могат да избират между три абонаментни програми: 24 лв. за 2 книги, 44 лв. за 4 книги, 60 лв. за 6 книги. Всички абонати получават копия от първите издания на книгите, за които са абонирани, поименна благодарност в края на подкрепените чрез абонамент книги и малък, но много специален подарък, свързан с конкретната книга (плакат, картичка, автограф към книгата и т.н.). Читателите могат да се абонират и за вече издадена книга, но тогава от издателството няма да могат да изпишат имената им в благодарствения списък в края на въпросната книга. Издателството също така позволява на своите абонати да останат анонимни. Желаещите да станат абонати или да подарят абонамент на приятел трябва единствено да изпратят имейл с избраната опция на адрес office@icu-bg.com.
Приятно четене!
Как и кога ви хрумна идеята да създадете абонаментна програма за читателите на изд. ICU?
Невена Дишлиева-Кръстева: Идеята дойде от Капка Касабова преди няколко месеца. Говорихме си за трудностите пред едно независимо издателство – трудности, свързани с разпространение, финансиране, популяризиране на некомерсиални книги. И тя сподели, че е абонирана за продукцията на няколко малки издателства във Великобритания, изпрати ми техни книги, разказа ми как на практика работи абонаментната програма. Странното е, че макар идеята да не ми беше хрумвала в така добре формулиран вид, бях готова за нея, имах вътрешното усещане, че е било въпрос на време, за да стигна до реализацията ѝ. Цялата организация, детайлите – стана на един дъх, за броени часове. Всичко, което предлагаме на читателите, пожелали да се абонират за нашите книги, отговаря на идеологията ни, на представата ни за това как трябва да се развиват взаимоотношенията ни с читателите.
Какво очаквате да постигнете чрез тази програма и в какъв срок?
Невена Дишлиева-Кръстева: За нас в ICU винаги е било важно да създаваме книги, около които се оформя общност от хора със сходни ценности. Стараем се да проявяваме грижа към всеки читател, да възпитаваме вкус и да търсим обратна връзка. Книгите ни са не само качествена литература, но и текстове със силни човешки послания. Абонаментната програма ни е важна именно с това – създава у читателите ни усещането, че не са сами във вкусовете си, че литературата събира.
Много важно за мен е и друго – да поемеш ангажимента да предлагаш книги, които няма да разочароват читателите, е отговорност, кредит, чрез който се надяваме да спечелим читателското доверие и да спечелим дългосрочни партньори. От моя гледна точка, това е win-win ситуация: издателството получава финансова и морална подкрепа, включително пред книжарите и книгоразпространителите, а читателите имат възможност да надзърнат в кухнята, да бъдат по-информирани за плановете ни, дори до някаква степен да влияят на процеса, да дадат личен принос. За което, разбира се, получават поименна благодарност и тя е не само на хартия – дълбоко съм признателна за всяка дума на подкрепа и за всяка получена в аванс сума, благодарение на която покриваме скромни, но неотложни разходи. Като помага за финансирането на книгите, читателят способства за оцеляването на тази малка общност, чувства се лично ангажиран и повече „у дома“.
Не съм мислила в какви срокове ще се случат нещата и кога ще се усети реално лавинообразният – надявам се – ефект от тази подкрепа. Предпочитам да става бавно, да има време хората да прочетат книгите, да решат дали искат следващи в същата ниша, да споделят с приятел прочетеното… да преценят за себе си дали ги удовлетворява качеството на текстовете, на полиграфията, на преводите. Да започнат да се доверяват. Тези неща стават бавно и изискват време. Нещо като slow food на книгите.
Опаковани копия на „Книга за другите“ (2016, изд. ICU).
Съществуват ли подобни абонаментни програми в други държави? Ако да, имате ли представа за резултатите, които постигат?
Невена Дишлиева-Кръстева: Да, мисля, че е популярна практика в цял свят – под различна форма. Разграничавам абонаментните програми във вида, в който ги прилагаме ние, от хитовите напоследък „абонаментни кутии“ – има такива за различни продукти, включително за книги. При нас идеята не е да доставяме регулярно подаръци изненада, а да направим читателя съпричастен към процеса на раждане на една книга. Нямам наблюдения какви резултати постигат колегите в други страни. Мога да кажа само, че няколкото книги, издадени на този принцип, които са ми попадали, имат по няколкостотин абонати, чиито имена са изредени на последните страници. На този етап мога само да мечтая толкова хора да изразят своята подкрепа към ICU.
Като изключим разликите по отношение на ресурси и мащаб на работа, кое е онова нещо, което отличава малките от големите издателства?
Невена Дишлиева-Кръстева: Не ме бива по генерализациите, затова ще отговоря с конкретен пример. За да подготвим абонаментните пакети на първите, които се включиха в кампанията, със семейството ми – семейно издателство сме – прекарахме дълги часове в подготвяне на лично писмо до всеки, изработихме по една малка книжка – ръчно, лист по лист – с текст в аванс от предстояща книга, надписахме на ръка предварително поръчани специално за целта картички, опаковахме красиво и завързахме с панделка. Сложихме в пликове и надписахме за изпращане по поща или куриер – няколко десетки пъти. Представяте ли си как това се прави за няколко стотици… а за няколко хиляди? Това нашето е отношение към приятел, към човек от твоята кръвна група – тук е разликата и това е вдъхновяващата част. Вълнението ми, докато изпращах книгите, беше толкова голямо, колкото и на хората, които ги получиха и след това споделиха. Обезкуражаващото е, че с такива мащаби трудно се оцелява в един бизнес. Все още търсим баланса.
До каква степен българските читатели познават и следят работата на по-малките издателства като ICU?
Невена Дишлиева-Кръстева: Напоследък хората сякаш започнаха да се замислят повече… или поне така ми се струва. Все повече хора си дават сметка какво стои зад книгата, която виждат на рафта в книжарницата. И обръщат внимание кой я издава, забелязват бутиковото, личното. След последния панаир в НДК на няколко пъти попадам на материали, посветени на продукцията на по-малки издателства. Надявам се да се превърне в тенденция. В България техният брой не е никак пренебрежим, а професионализмът и отдадеността на хората, които работят в тях, е достоен за уважение.
Как виждате бъдещето на малките издателства по света? Каква е ролята в този процес на новите информационни и комуникационни технологии и по-интензивната международна търговия?
Невена Дишлиева-Кръстева: Вероятно не по-различно от бъдещето на малките книжарнички или кварталните бакалии. Въпреки мега-мол културата, бутиковото си има своите ценители – това са същите хора, които предпочитат малкия семеен хотел пред ол-инклузива. Не казвам, че едното е хубаво, а другото – лошо. Просто са различни неща, с различна аудитория.
Благодарствен списък в края на книгата „Книга за другите“.
Да се върнем обратно у нас. С кой елемент от дейността на изд. ICU през 2016 г. се гордеете най-много?
Невена Дишлиева-Кръстева: Най-голямо чувство на удовлетворение изпитах по време на Панаира на книгата преди десетина дни. Да видиш читатели, които идват да споделят впечатления от прочетеното и да потърсят новите книги на ICU – за това работим. Друг момент на усещане за добре свършена работа изживях чрез писмото на една литературна агентка, с която си партнираме често. На моя молба за разрешение да публикуваме информация за абонаментната програма в една от книгите, закупени чрез тяхната агенция, дамата отговори, че са големи почитатели на ICU и ни желаят успех с новата стратегия. За мен това е огромно признание от уважавано име в бранша.
Какво да очакваме от изд. ICU през новата година?
Невена Дишлиева-Кръстева: Предстоят книги, които няма да разочароват постоянните ни читатели и които се надяваме да разширят кръга на съмишлениците на ICU идеята. Сигурно сте чували онази приказка за втората книга… или втория албум. Въобще, колко важно да си на ниво точно втория път.
Предстоят вторите книги на български на Крис Клийв и Роуз Тримейн, както и втората за ICU от Колм Тойбин. Надяваме се да издадем и два романа на Хишам Матар – либийско-британски автор, за който тепърва ще говорим. Първият роман, „Анатомията на едно изчезване“, вече е преведен чудесно от Надя Розова, планираме го за първите месеци на новата година. Също, нова стихосбирка на Елин Рахнев. И една много лична книга, много важна за мен – книга, за която се готвя отдавна. Казва се „Бащите не си тръгват“. Поканила съм за участие приятели със силна връзка с бащите си. Дори не мога да започна да ви описвам какво е чувството при получаването на всеки следващ текст. Имаше предвидени и още няколко заглавия, но се опасявам, че няма да успеем да ги издадем в рамките на следващата година, тъй като проектът ни „Литературата за човечност“, с който кандидатствахме за частично финансиране по програма „Творческа Европа“, не беше одобрен.
