През пролетта на 1942 г. войници от новосформирана полска рота, разпределена на територията на днешен Иран, присъединяват към редиците си необичайно попълнение. Докато прекосяват планински район в Персия, те се натъкват на овчар, който продава малко мече, останало сирак след смъртта на майка си.
Войниците се смиляват над животното, като го взимат със себе си. Въпреки дребните си размери и болнав вид, мечето бързо се приспособява към новия си живот и скоро започва да приема по цяла бутилка (от водка) кондензирано мляко на ден, както и големи количества плодове, сироп и мед. В крайна сметка, войниците пристигат в Палестина, където мечето получава името Войтек и е присъединено към 22-a транспортна рота на артилерийската дивизия, 2-и полски корпус. В следващите няколко години то се превръща в смел войник и добър приятел на всички мъже в бойните редици.
Войтек прекарва голяма част от времето си при храната, където похапва всичко, което му се даде. Мечето e и голям почитател на бирата и виното и търпеливо изчаквалo да му се подаде нова пълна бутилка, когато изпиелo предишната. Обичал да пуши и цигари, но ги приемал само когато са запалени. Войтек пораства голям и силен мечок, чието любимо занимание са борбите с останалите войници. Естествено, смелчаците, които се престрашават да се изправят срещу него, не са много.
В Палестина Войтек става герой за една нощ, когато улавя крадец при боеприпасите, където е разпределен да нощува. Арабинът е арестуван, а мечокът е награден с пълна бутилка бира.
Британците не разрешават присъствието на животни във войската, поради което поляците включват Войтек формално в списъците си със сериен номер и чин „редник”. Когато през 1943 г. полската армия се включва в битката при Монте Касино (Италия), една от най-кървавите на западния фронт, мечката взима изключително важно и смело участие във военните действия. По време на сраженията Войтек пренася 45-килограмови кутии с амуниции от камиона с доставки до фронтовата линия. Действията му са вдъхновение за промяната на емблемата на 22-а полска транспортна рота с такава, изобразяваща неговия лик.
След края на войната Войтек е преместен в зоологическата градина в Единбург, където прекарва остатъка от живота си. Винаги щом чуел полска реч, мечокът наострял уши в очакване да види старите си приятели. Някои от войниците, с които Войтек се запознава в армията, го посещават в новия му дом до края на дните му.
Мечокът-герой от Втората световна война умира през 1963 г. (на 22 години), а образът му е увековечен в Полша, Шотландия (Единбург), в кралския музей в Лондон и канадския военен музей.
