Една весела компания тръгнахме на разходка из Родопите. И да си кажа – ако не отидете, колкото и да четете и да гледате снимки, няма да разберете какво е. Има страшно много места за гледане и обикаляне, а времето изобщо не стига.
Тръгнахме за Крумовград през Кърджали и отбихме за едно от най-симпатичните и закътани места – с. Лисиците. Пътят до селото е чуден – след края на съседното село Широко поле, тръгнахме по релсите (влакът минава веднъж на ден). После има пътека през гората и се стига до въжен мост над яз. Студен кладенец. Ако на моста не ви хареса, няма много смисъл да ходите повече… Та, след моста е с. Лисиците, където няма асфалтирани улици, но има много любезни хора. Те не говорят много-много български, но достатъчно, за да се разберете, да ви обяснят накъде да тръгнете – с две думи – не е сложно. Ние тръгнахме за скалните ниши и това определено беше гигантически добър избор, още повече, че хванахме и залеза. Като търсите пътеката за нишите, гледайте язовирът да е отдясно.
Източните/югоизточните Родопи се оказаха пълни с костенурки. Запознахме се с Алф Първи, Втори, Трети – и така до девето коляно. Ако са на пътя, преместете ги, едва ли искате като станете на 130 да ви прегази кола. Ако не ви пука за костенурките, помислете за колата – все едно, че ще минете през камък…, доста голям камък.
Снимка: Личен архив: Мария Кисилярска
Следващата посока беше Златоград. Там т. нар. „Ареален комплекс“ прилича на Копривщица, Етъра и всички старовремски запазени места, имат си и килийно училище като повечето, но това специално ме зарадва със старите си книги и запазени дневници, един от които беше от 1915 г. В околностите на Златоград обаче има място, където се предлага много вкусна храна и си струва да го посети човек след един дълъг ден (дори си имат бунгала). Мястото е Комплекс за отдих и риболов „Ягнево“ и правят страшно вкусна печена риба (не е лошо да се пробват и калмарите им, много вървят със студена бира).
От Златоград към Смолян подминахме отбивката за Момчиловата крепост. Добре, че се върнахме, защото от крепостта може и да нямаше нищо или почти нищо, но панорамната пътека… ами, включете я в списъка на местата, които трябва да видите през живота си. „Трябва да пише с главни букви, че посещението е задължително!“. Има и бонуси, като прожекции на филми върху скала…, но май не бяхме в сезона. По пътя за Момчиловата крепост има една механа – „Момчилова крепост“ (каква изненада). Как там не умряхме от преяждане, не знам…
Около Смолян беше трудната част – толкова места за обикаляне, а толкова малко дни. Минахме през с. Смилян на път за пещерата Ухловица. Там не ходете преяли, ще издъхнете по стълбите, но я включете в маршрута – отнема общо към час и половина (с мрънкането, почивката и слизането).
За следващия път оставихме пещерата Голубица, която се оказа почти плавателна или поне изисква гумени ботуши и екипировка. И други неща оставихме за следващия път, защото ни заваля дъжд. Не пропуснахме обаче тролея (не този на Невястата, има друг до п. Ухловица). Обадете се предварително, защото на място няма обхват и може да ви хване яд.
Трябваше да избираме за последния ден какво да видим – Смолянските езера, пейката на върха (който и да е той, забравих му името) или Каньона на водопадите. Отидохме на водопадите, а те бяха епични. Има екопътека, много табели, дървени мостчета и панорамни площадки; обиколихме каквото успяхме. Другото за следващия път!
ПС: Зимата в Родопите е била изключително тежка. Планината доста е пострадала, имайки предвид поразителното количество изкоренени, изпочупени и разцепени дървета, които на места бяха затрупали планинските пътеки, счупили други дървета, предполагам, че са падали и в реки.
ППС: И много ви моля, не си хвърляйте боклуците, където ви падне. Пазете планините, горите, езерата, реките, морето чисти, кошчета за хора-боклуци там няма.
Автор на текста, публикуван в профила й във Facebook, е Мария Кисилярска.
За да четете още завладяващи истории за маршрути и пътешествия, заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook