Номбеко е гениална! С това твърдение спокойно мога да започна ревюто на „Неграмотното момиче, което можеше да смята“ – една страхотна творба на шведския автор Юнас Юнасон, издадена на български от издателство „Колибри“.
Въобще не възнамерявам да крия задоволството си от книгата, която се отличава със завидна ирония и уникален стил на писане. Преводът явно е успял да възпроизведе по добър начин тънкия черен хумор, с който Юнасон описва уникалните случки, връхлитащи героите, защото успях да се засмея на много места.
Книгата определено е политическа. Разказът започва с Номбеко, малкото чернокожо момиче от Совето (квартал в Йохансебург) през 60-те години на XX век по времето на апардейта в Южна Африка. Девойката още в началото показва уникалността си на фона на абсурда, човешката глупост и безчовечност. Въпреки че сюжетът се гради около героите, които са връхлитани от социални промени, революции и битови неволи, то картината на междудържавните игри на влияние се разкрива по един доста ясен и по човешки прост начин. В „Неграмотното момиче, което можеше да смята“ разбираме за апардейта в Южна Африка, чуваме за Нелсън Мандела, научаваме за шведския крал и провалите на спецчастите на Швеция. Картината е богата и изпълнена със събития, а всичко ти се струва много реално и доста логично.
Героите на Юнасон са интересни и гледат на света по невероятно рационален начин. Номбеко е прекрасна със своята циничност. Тя гледа от високо на човешката глупост, въпреки че е лично засегната. Холгер пък е толкова близък със своята нужда от нормалност.
Отрицателните герои са по-скоро глупави и затова толкова безочливи и безчовечни. По този начин всъщност читателят успява да ги приеме по-лесно и да преминава плавно от един етап от живота на персонажите в друг.
Книгата на Юнасон се чете бързо и завладява. През последните години шведските автори навлизат доста успешно на българския книжен пазар и се надявам това да продължи. „Неграмотното момиче, което можеше да смята“ е пример за добра литература.
