Тя е красива, тя е талантлива, тя е много чаровна и харизматична – това са най-честите коментари на феновете й. За Неда Спасова може да се каже много и пак ще е малко. Ослепителната актриса с нежна красота и заразително присъствие е с необятен талант, който демонстрира както в театъра, така и в киното. Завършва актьорство за драматичен театър в класа на проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От началото на 2018 г. е част от трупата на театър „София“. Изиграла десетки запомнящи се роли, една от които ѝ носи номинации за Аскеер и Икар. Дебютът й в киното е с ролята на Царицата на розите в суперпродукцията „Дамасцена“. Една много вдъхновяваща актриса и жена, най-позната от участието си в успешния български медицински сериал „Откраднат живот” с ролята си на медицинската сестра Кая Райкова.
Здравей, Неда. Кога разбра, че искаш да бъдеш актриса?
Неда: От дете се занимавах с театър в една трупа към Младежкия дом във Враца, но никога не съм гледала на тези си занимания като нещо, което може да бъде моя професия. Кандидатствах почти на шега в НАТФИЗ, но ме приеха. Няколко месеца по-късно си дадох сметка какво ми се е случило и какъв би могъл да бъде пътят ми. Да, малко по-късно от нормалното установих, че искам да бъда актриса.
Спомняш ли си чувството, когато се появи за първи път на сцена? А когато кандидатства в НАТФИЗ?
Неда: Беше изключително преживяване! Играех Снежната кралица, имах две или три сцени. На първата излязох, изиграх си нещата, прибрах се зад кулисите и пищях от удоволствие без глас (за да не преча на представлението, разбира се). Просто за първи път изпитах подобно чувство, а то е много различно от всички други.
Когато кандидатствах в НАТФИЗ бях доста обрана откъм емоции. Притеснявах се страшно много, но някак си не ми пукаше особено, защото бях убедена, че няма да ме приемат, нямах никаква стабилна подготовка, дори не знаех какво се прави по време на различните кръгове. Когато видях, че съм приета просто си изтеглих документите от Софийския университет, където вече бях приета. Месеци по-късно осъзнах какво ми се е случило и че съм имала огромен късмет, за да ме приемат в НАТФИЗ.
Завършила си класа на Маргарита Младенова и Иван Добчев в НАТФИЗ. Кое е най-силното, което си спомняш от обучението си там и кое беше най-важното нещо, което научи?
Неда: НАТФИЗ ми даде много. Имах страхотни преподаватели, не само по актьорско майсторство. Това, което някак си се убедих по време на следването си, а и след това, че твърдението 1% талант и 99% работа, е абсолютно правилно. Талантът е важен, но неподкрепен с необходимите качества, които се развиват – загива.
Ти дебютираш в киното с „Дамасцена“ – филмът на сценаристката продуцент Мария Лалева и режисьора Тодор Атанасов. Как попадна във филма?
Неда: Във филма попаднах с кастинг. Той беше за другата женска роля. Месец по-късно ми се обадиха, че ме канят да играя другата роля. С нещо ги бях впечатлила и въпреки че за моята роля търсеха по-възрастна актриса, Мария Лалева и Тодор Анастасов се довериха на мен.
Снимка: Георги Казаков за URBN.dir.bg
Разкажи повече за твоята героиня. Как ти се стори образа на Царицата на розите?
Неда: В началото абсолютно нищо не разбирах за нея. Как се играе видение? Тя е имагинерен персонаж, сюрреалистичен, някъде в главата и мечтите на главния герой Течо (Веселин Плачков). В процеса всъщност нямаше нищо нереалистично с работата върху нея, самият сценарий даваше възможност за небитова игра, която да те отнесе в друго пространство, в друга реалност. Разбира се, всичко това не би могло да се случи и без помощта на режисьора, сценариста и оператора. Моите сцени наистина изглеждаха приказно, като в друга реалност.
Трудна ли беше чисто актьорската ти подготовка за филма?
Неда: Трябваше да отслабна 5 кг за един месец, защото бях напълняла от кастинга до момента, в който ми се обадиха. Това беше най-трудното, защото спазвах строг хранителен режим, 600 ккал на ден, много тренировки във фитнеса и доста голямо изтощение, защото в тези 600 ккал нямаше никакви въглехидрати. Беше изморително, но в крайна сметка успешно.
Какви са приликите между теб и героинята ти в „Дамасцена“?
Неда: Аз си приличам с всичките си героини, които играя. Те са част от мен и аз от тях. За съжаление не съм царица 🙂 Но тя е много разбираща, много топла, нежна и състрадателна. Мисля си, че и аз съм такава по някакъв начин.
Ти самата по-различна ли си след тази роля?
Неда: Като човек – да. Преди да ми се случи този филм, бях загубила вяра, че мога да практикувам професията си и да се издържам от нея. След този филм доста се заинатих, че това е възможно. Трудно, но възможно. И по някакъв начин успях да си го извоювам. В момента се издържам само с професията си.
А колко време продължиха снимките и кое беше най-трудното нещо, през което преминахте с екипа?
Неда: Екипът снимаше доста време. От есента на 2015 до лятото на 2016. Не през цялото време, разбира се, на етапи. Трябваха сезони и природна атмосфера в различните годишни времена. Аз се включих в последната лятна част, която продължи месец и половина. Технически трудности в лятната част не е имало, но екипът беше минал през доста тежки зимни снимки, Веселин Плачков беше скачал в минусовите води на Искъра, заради една от сцените.
Имаше ли други куриозни случки по време на снимките?
Неда: За мен най-впечатляващата лична случка беше с малкия Течо (Алек Токилиев). Преди да започнем да снимаме заедно, той имаше и други снимки и по нареждания на режисьора, аз се криех от детето през цялото време. А режисьорът не спираше да му говори за мен всякакви суперлативи. Когато за първи път ме видя в царските одежди, с грим, с прическа, той абсолютно онемя – забрави си текста, изчерви се, притесни се, влюби се… Видях няколко крайни емоционални реакции за време от около 1-2 минути. Малкият толкова беше слушал за мен от целия екип (всички работеха за естествената му реакция, която заснехме във филма), че наистина вярваше, че аз съм царица и един ден, когато ме видя без грим, с небрежна прическа, в кецове и анцуг, дори не ме разпозна.
Снимка: Красена Ангелова
Кои места в Казанлъшко те впечатлиха?
Неда: Месец и половина нощувахме в Павел баня, което е страхотно градче за почивка. Посетих Голямата Косматка и руската църква в с. Шипка. Долината на розите е прекрасно място! За съжаление от две години насам не намирам време пак да се поразходя из земите на Севт III 🙂
Участваш и в доста постановки в театъра. По-различно ли протича работният процес там, отколкото в киното?
Неда: В театъра е много по-различно, отколкото в киното. Изграждането на персонаж в театъра става с много репетиции, защото излизаш на сцената и няма: „Стоп!” (при приключване на сцената в киното, сигнал подаден от режисьора). Театърът е като бойна арена, излизаш и до край, бъркаш текст, бъркаш действие, трябва да продължиш до края, няма връщане отново. Има жив контакт, който понякога може да е доста „свиреп”. Публиката реагира звуково, понякога си излиза от залата, понякога си гледа в телефона… Всичко това на актьора му коства доста концентрация, за да продължи да играе добре. В киното обаче трябва пък да се пребориш с физическата бариера на екрана, която те дели от зрителя. Това е много деликатен и сложен момент, който се гради с доста опит и добър снимачен и творчески екип. В това се убедих с „Откраднат живот”. Имаше сцени, от които бях много недоволна от себе си, но на екрана те изглеждаха по съвсем различен начин и ми харесваха. Имаше такива, които мислех, че съм си свършила прекрасно работата, а някак си на екран, гледайки се имах много забележки към себе си.
Къде се чувстваш по-сигурна и по-спокойна – в театъра или в киното? А къде се вълнуваш повече?
Неда: По-сигурна се чувствам в театъра. С него се занимавам последните 14 години от живота си. Имам много творчески опит в театъра. Въпреки, че винаги си имам сценична треска преди представление. В киното ми е страшно интересно и много ми харесва, но все още съм неуверена, че нещата, които правя са стабилни. То май и в театъра не съм уверена… Аз съм от хората, които трябва да се съмняват, за да могат да работят продуктивно.
Вълнувам се еднакво и на двете места. Ако не се вълнувам, мисля, че няма как да развълнувам и другите, което е основната мисия на актьорската професия.
Коя любопитна случка в театъра няма да забравиш?
Неда: Сещам се за една смешна такава. С Лили Гелева играехме в едно представление в Народния театър и имахме малко време до следващата сцена. Толкова хубаво си говорихме, че по едно време чуваме от прослушката в гримьорната музиката, на която трябва да излезем и да пеем (героите ни пееха). Толкова бързо може би от ученическите години не бяхме тичали. Влязохме на време де, след спринта, пяхме запъхтени и в особено физическо състояние 🙂
И не на последно място: Ти се присъединяваш към актьорския състав на Шестият сезон на най-успешния български медицински сериал „Откраднат живот: Анатомия на гнева“ в ролята на Кая Райкова. С какво те спечели тази героиня, за да пресъздадеш образа й?
Неда: Новите герои в сериала постепенно опознават героя си, защото целият сценарий не е написан, знаем само опорни точки в настоящето и биография от миналото. Когато започнах да се занимавам с Кая (или тя с мен), страшно много ми хареса, че тя е голям инат, борбен и въпреки болната си майка, въпреки липсата на баща, тя не се отказва от мечтите си и от желанието да бъде щастлива. Борбените личности винаги ме печелят, които напук на съдбата продължават с рогата напред. Светът има нужда от инати, защото те са именно хората, които вдъхновяват, които вдъхновяват и мен.
Снимка: Красена Ангелова
Какво ново ти предстои?
Неда: Предстоят ми снимки за 7-ми сезон на „Откраднат живот” и репетиции в театъра.
Неда Спасова мечтае за…?
Неда: Баланс, въпреки името си и двете му крайности 🙂
Посланието ти към хората, които искат да се занимават с изкуство?
Неда: Реалността на хората, занимаващи се с изкуство, може да е много тежка… Това е и отговорност пред обществото. И пред себе си. Да бъдат силни и да работят за някакъв по-голям смисъл от това да бъдат просто популярни лица…
Сподели ни коя е твоята лична рецепта за щастие.
Неда: Да си щастлив е неопределено състояние от мен. Щастието за всички ни е в различни форми. Едни се радват на пари, други на любов, трети на безгрижие… Дали това е щастие? Не знам. Аз много не се занимавам с мисли за това щастлива ли съм или не – просто действам и работя за нещата, които смятам, че ще ме накарат да се чувствам щастлива. Това ми е рецептата.
Препоръчай ни един филм, едно представление и една книга.
Неда: Последно гледах „Бохемска рапсодия” и много ми хареса! Вдъхновяващ филм.
Препоръчвам ви представление, в което играя по заместване на Дария Симеонова – „Франкенщайн” в Театър „София”. Книга – отново моя любима – „Степният вълк” – Херман Хесе.
Какво ще пожелаеш на читетелите на „True Story”?
Неда: Бъдете здрави! Бъдете силни! Живейте смислено, така че като се обърнете назад да не съжалявате за нищо, а само да сте благодарни за прекрасния живот, който сте имали!
Водещо изображение: Георги Казаков за URBN.dir.bg.
