Агоп Мелконян е име, което не се нуждае от представяне. Оставил ярка следа в сферата на родната ни литература, влиянието му се усеща и днес. Агоп е български арменец, роден на 10 март 1949 г. в Бургас и отишъл си от този свят през 2006 г., едва 57-годишен. Той е писател, журналист, поет, драматург, преводач, университетски преподавател, издател, един от строителите на родната фантастична литература.
„Пътека за отвъд” (изд. „Изток – Запад”) е издание, което събира в едно книжно тяло някои от най-впечатляващите произведения на Мелконян. Съставител на сборника е Людмила Мелконян, съпругата на писателя. В книгата са включени романът му „Смърт в раковината“, 23 разказа и новели.
Стилът на Агоп Мелконян е фин, наблюдателен, предвиждащ антиутопично бъдеще, в което Човекът и Машината ще се срещнат и от тази нажежена среща ще произлязат искрите на една нова реалност за всички. Интелектуално е пътешествието с Агоп, който провежда читателя през лабиринта на историите си – води го до дълбините на човешката душа и го изстрелва след това сред звездите.
„Смърт в раковината” в момента започва своеобразен втори живот. Излязъл за пръв път в смутните времена на 1989 г., романът бързо бива унищожен и не достига до широката публика, тъй като не отговоря на естетиката на управляващата власт. Това е роман, който провокира и поставя редица въпроси. Преминаваме през историята чрез дневника на главния герой Христ Илин – мъж, изправен пред свят, пълен с репликанти, в който не можеш да си сигурен дори в истинността на реалността, но в който осъзнаването на силата на думите „АЗ СЪМ” може да те задържи жив. История, в която се прокрадва нишката на мисълта, че ако имаш силата да бъдеш различен в една среда, принуждаваща всички да бъдат еднакви, можеш да промениш съдбата – не само своята…
Разказите и новелите в сборника са удоволствие за четящия. Питали ли сте се например какво би се случило ако ангел, носещ божествена вест, попадне на неподходящото място в неподходящото време? Или какво ли е да живееш с охлюв, който разказва приказки – същински Андерсен – и те имат силата някак да се изпълват с живот? Какво ли е да си робот в трупата на Бернардие – най-верният почитател на театъра, който не спира да твори, дори епохата да не успява да разбере това изкуство?… Отговорите, а и още куп прекрасни истории, ви очакват зад кориците на тази книга.
Разказът „Звездичката и звездата” от цикъла „Досиета от лудницата” започва със следните думи: „Аз, докторе, обичам да съчинявам истории. Шантави истории. В тях всичко трябва да е невъзможно и непредвидимо. И колкото са по-шантави, толкова повече ги обичам. Може да се каже, че съм машина за измисляне на шантави истории…” Какво по-добро описание и за самия Агоп, тази своеобразна машина за истории – човекът, писателят, който е търсил смисъл в невероятното, в миговете, през които реалността се пречупва като през калейдоскоп и талантливият му ум успява да улови множеството цветове, които изпълват света наоколо…
