В първата част на тази история ви разказах за тежката съдба на палестинците, за която в България рядко чуваме – дали поради нарочно медийно затъмнение или пък заради журналистическа немарливост, конфликтът се отразява едностранчиво. У нас не научаваме нито за актовете на насилие на израелци над палестинци, нито за пропускателните пунктове, опасани с бодлива тел, през които са принудени да преминават хората, нито за принудителното изселване, оставило хиляди без домове.
Днес ще повдигна още малко завесата – с историите на деца, които попадат в затворите в нарушение на всякакви писани и неписани правила.
В истинската Палестина арестуването и затварянето на хора с абсурдни обвинения е ежедневие. От началото на израелската окупация досега над 800 хиляди палестинци са били задържани по нареждане на израелските власти. Това се равнява на почти 20% от цялото палестинско население и на почти 40% от мъжете палестинци.
От октомври 2014 г. в израелски затвори има 6500 палестинци, включително жени и деца. 7500 деца са арестувани от 2000 г. досега. Впечатление прави, че противно на всякакви закони и конвенции, именно децата са жертви на тази действителност.
Снимка: Палестинският геноцид, Facebook
Зейд ал-Маджид и неговият 4-годишен син (на снимката долу) се превръщат в част от статистиката в края на ноември 2013 г. Израелските окупационни части издават заповед за арест на момчето, чието семейство живее в Източен Йерусалим. Спецчастите нахлуват в дома на Зейд и искат от него имената на децата му. Оказва се, че имат заповед за задържането на малкия Мухаммад. Бащата разказва пред информационна агенция Maan, че офицерът му задал няколко въпроса за сина му и неговите приятели във връзка с иск за нараняване на израелски заселник. Детето не е отведено, но бащата е предупреден, че ще бъде задържано за разпит, ако обвиненията към него бъдат потвърдени.
Снимка: Малкият Мухаммад ал-Маджид, Maan
През ноември 2014 г. израелските части задържат 10-годишно палестинско момче в квартал Силуан в Западен Йерусалим. Името му е Рашид Абу Сара. Той е съблечен и с ризата му са завързани очите му, а след това е отведен с военен джип. След ареста израелските сили изстрелват гранати в квартала. Говорителят на израелската полиция заявява, че не е запознат с този инцидент.
Мухаммад Аббаси е друго дете, срещу което са извършени репресии. Той е арестуван от Израелските окупационни сили, когато е на 12. След 3 години престой в израелски затвор е освободен. На снимката Мухаммад плаче, докато прегръща сестра си за първи път след освобождаването му.
Снимка: Documenting Oppression Against Muslims
Това е една малка част от случаите на издевателства срещу палестинския народ.
Всяка година средно по 700 палестински деца биват съдени, след като са били арестувани от израелски части. От 2000 г. насам около 7500 палестински деца са задържани, разпитвани и осъдени. Въпреки че се нарушава чл.37 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Израел е страна, в палестинските територии децата под 16-годишна възраст могат да бъдат арестувани, разпитвани и съдени като възрастни. В много от случаите те остават в израелските затвори с месеци, без да бъде започнат процес срещу тях и без всякакво развитие по техния случай. Редовно са нарушавани изискванията те да бъдат разпитвани в присъствието на адвокат, психолог или член на семейството. И както сами можем да се досетим, нахлуването през нощта в дома на едно дете, неговото отвеждане със завързани очи, разпитите и месеците, прекарани в затвора, увреждат безвъзвратно неговата психика. УНИЦЕФ потвърждава, че практиката за наказание и осъждане на палестински деца е широко разпространена и систематична.
Няма палестинско семейство, което да не е засегнато от кампанията по арестуване и сплашване.
Снимки: Facebook
Както ви разказах в първата част, медиите отразиха случая с жестокостта над еврейските богомолци, но пропуснаха да споменат една не толкова отдавнашна случка. Информация за нея получаваме от посолството на Палестина. На 25 февруари тази година израелски войници и полицаи нахлуват в джамията ал-Акса в Източен Йерусалим – третото свещено място за мюсюлманите, и разпръсват поклонниците и протестиращите, събрали се там, за да изразят позицията си срещу плана джамията да бъде поставена под пълна израелска юрисдикция. Протестиращите са обстрелвани със стоманени куршуми, обвити в гума и към тях са хвърляни шокови гранати. Има наранени хора. Очевидци съобщават пред агенция Maan, че израелски сили са влезли в храма и са затворили двете странични врати с вериги. По този начин достъпът е абсолютно ограничен. Забраната за влизане се отнася и до студентите, които имат занятия на територията на комплекса. Трима от тях, които настояват да влязат, са арестувани…
Снимки: Facebook
За всичко това исках да разкажа, защото то не добива публичност у нас – историите са не една или две.
Замислих се колко общо всъщност има между българския и палестинския народ. Безправието на един палестинец пред един израелец ми напомня за времето преди освобождението на България, когато ако не сведеш глава пред турчина, я губиш. Атаките над Газа ми приличат на безбройните ни потушени въстания. Арестуваните палестински деца – на отведените българчета, които били обучени за еничари. Организациите „Хамас” и „Фатах” ми приличат на нашия Български революционен централен комитет. Тогава нашето страдание не е било интересно за западните вестници. Днес същата история се повтаря, само че с Палестина.