Нашият сайт се казва Тrue Story и ние се стремим да погледнем на всяко събитие през очите на двама, да намерим истината дори когато тя е останала нейде скрита зад някоя неразказана история. Такава е историята на Палестина – нечута, непоказана от медиите.
В случая става дума за перманентно медийно затъмнение, за принудително изселване, постоянен тормоз, беззаконие, убийства, пропускателни пунктове, унижение – геноцид. Палестина е държавата на масовите гробове в покрайнините на градовете, на разстреляните без съд и присъда невинни, на тези без покрив над главите заради новопостроен дом на мястото на друг. В България си имаме ден на детето, ден на майката, ден на лекаря, а в Палестина си имат ден на палестинските затворници – 17 април. Това е държавата, където детето вече не е дете – то е потенциален затворник, жив щит или просто поредният загинал при бомбена атака. Това е държавата, където кучетата вече не са просто домашни любимци – те се обучават да нападат палестинци.
Преди половин месец – на 18 ноември, четирима евреи бяха убити по време на молитва в синагога в Йерусалим. Нападателите бяха двама палестинци, впоследствие застреляни от полицай. По-късно бе установено, че нападателите са жители на Източен Йерусалим. Имената им са Одай и Рассан Абу Джамал. След случилото се израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че страната му ще отвърне сурово на тези, извършили жестокото убийство на евреи, дошли да се молят. Той добави, че международната общност не обръща достатъчно внимание на „палестинските подстрекателства”. Американският държавен секретар Джон Кери също разкритикува нападението на палестинците над богомолците.
В България атентатът получи медийно внимание. Но възниква въпросът защо този случай беше отразен, а хиляди други, свързани с насилието на израелци над палестинци, не са? Обръща ли международната общност внимание на израелските подстрекателства? Ние никога не разбираме за актовете на насилие от страна на израелци върху палестинци, а само обратното.
Затова ще ви представя няколко случая, в които жертвите този път не са израелски граждани или евреи, а палестинци. Тези новини обикновено са отразени само в някои арабски медии и почти никога в западни.
Първият случай е от 30 октомври тази година, когато спецчастите на Израелската окупационна армия обкръжават дома на Муатаз Хиджази (на снимката долу), 32-годишен палестинец, освободен след 11 години, прекарани в израелски затвор. Откриват огън по него, докато той е на покрива, след това нахлуват в дома му и – убедени, че той е в безпомощно състояние, го оставят да умре от кръвозагуба под една слънчева батерия. Заплашват с разстрел всеки, който му помогне. По всяка вероятност тази операция е наказателна акция в отговор на опита за убийство на десния екстремист равин Йехуда Глик.
Снимка: Maan News Agency
За този случай в българските медии не бе споменато нищо, а в Палестина подобни показни убийства не са рядкост.
За палестинското население ежедневното страдание, свързано с преминаването през пропускателни пунктове, е неразделна част от живота. Когато Айша от палестинския град Хеброн в Западния бряг е малка, израелските селища започват да се разширяват, а пропускателните пунктове да се умножават. Само за да отиде на училище по-нагоре по улицата, тя трябва да премине през такъв пункт. Втренчването, обидните думи и понякога ударите от заселници в нейния град, наблюдавани безучастно от израелски войници, за нея са ежедневие. Но дори и тя е изненадана, когато на 19 ноември е заключена в малка стая на контролно-пропускателния пункт, под претекст „проверка“. След няколко минути в тъмното помещение страхът й се превръща в ужас. Израелски войник влиза в стаята и й нарежда да съблече дрехите си и да махне хиджаба. Айша разказва историята си пред информационна агенция Maan и допълва, че от малка е свикнала да не отговаря, спори или повишава глас на израелските полицаи или военни, но в този случай тя отказва да се подчини. Моли да бъде инспектирана от жена. Мъжът излиза разгневен от стаята, оставяйки я заключена. По-късно жена проверява Айша, принуждавайки я да се съблече. След продължилото няколко часа унижение, момичето е освободено.
Пропускателен пункт. Снимка: Facebook
Стотици хиляди хора на ден са подложени на изтезанието да представят документи и специални разрешителни, да бъдат събличани или претърсвани само за да могат да отидат на работа или училище, да обработят земята си или да получат достъп до медицинска помощ. Неединични са случаите, когато линейки не достигат до палестински селища, защото са били задържани на пункт.
Истинската Палестина е тази, в която нямаш сигурност за утрешния ден. Нямаш сигурност за живота си, нито за имуществото си. Там думите „права на човека“ отдавна не се използват и са изпразнени от смисъл. Да останеш без дом е нещо нормално, да не го загубиш – благословия, а да си го върнеш, когато е бил отнет – чудо.
През октомври тази година израелското правителство обяви решение за изграждане на още 1000 единици в незаконните селища „Хар Хома“ (Джабал Абу Гунейм) в южната част на Източен Йерусалим и „Рамат Шломо“ в северната част на Източен Йерусалим. През същия месец 35 палестински домове са завзети от екстремисти, спонсорирани от държавата, в района на град Селуан.
Снимка: Activestills.org
Това е поредният случай на принудително изселване и незаконна конфискация на имущество. Моето предположение е, че поне 100 палестинци са се озовали на улицата. Това разбира се никога не е било оповестявано в българска медия, информацията си черпя от публикация на Палестинското посолство в България.
Тук свършва първа част на нашата история, но не и на неразказаната история на палестинците.
Ето го и продължението: Неразказаната история на цял един народ, чиито деца са затворници (втора част)
Водеща снимка: Flickr.com
