Макар и вече едно пораснало дете, често ми се случва да се връщам с лека носталгия в спомените от детството. Вероятно то винаги ще остане онзи обвит от магично спокойствие и авантюристичен дух период, който ще ме кара да се усмихвам и да въздишам едновременно. С напредването на годините и затягането на хватката на ежедневната смесица от динамика и битовизъм, детството изплува в образи, вкусове, звуци и случки. Геройството от обеленото коляно – помните ли колко въображаеми рицари и битки с мечове от папури стояха зад коричката на раната? Или всички спомени, събрани в намазана филийка с масло и шарена сол. Или развиването на метериалните ни наклонности в размяната на повтарящите се миришещи листчета. И страшните епизоди на „Приказки на братя Грим“ по втора програма.
Някъде между тези основополагащи за ранните ми години опорни точки, изниква и още една – поредицата „Боско – вълшебният свят на Тони Улф“ на издателство Фют. Тони Улф е всъщност псевдоним на италианския илюстратор Антонио Лупатели. Преди обаче да се гмурна в захласнати разкази за приказните илюстрации и историите за приключения, приятелство и геройства, ще си призная, че първото, което ме грабна в книжките, бяха техните заглавия. Оригинално могат да бъдат намерени като Le Storie del Bosco или The Woodland Folk series. На български, обаче, още самите заглавия обещаваха срещи с нови герои с всяка следваща книжка от поредицата. „Приказки за горските обитатели“. „Приказки за горските обитатели и джуджетата“. „Приказки за горските обитатели, джуджетата и великаните“. „Приказки за горските обитатели, джуджетата, великаните и феите“. „Приказки за горските обитатели, джуджетата, великаните, феите и дяволчетата“. „Приказки за горските обитатели, джуджетата, великаните, феите, дяволчетата и драконите“.
Източник: http://www.pinterest.com
Трудно би ми било да опиша с думи магията на илюстрациите, които населяват всяка от книжките. Помня, че като дете дълго време изучавах с подробности какво се случва на всяка картинка. Очаровах се, че една от феите лети на тапицирано кресло, друга на дъска за рязане, а трета – на стълба. Горските обитатели пък плаваха в разнообразни салове, грахови шушулки, кибритени кутийки и орехови черупки. Всички заедно пък сглобиха импровизирана дървен уред, с който се шмугнаха в устата на великана скитник Червенобрадко, за да излекуват отчайващия му зъбобол.
Колкото и да се захласвам по илюстрациите, обаче, не бива да пренебрегваме и самата история. Запознанството ни с вълшебния свят на Тони Улф започва с „Приказки за горските обитатели“:
„Нека да се представя. Аз съм Таралежко, един от горските обитатели. Когато четете нашите книжки, ще можете дa проследите приключенията ни и да се запознаете със света, в който живеем. У нас насилието не съществува, както не съществува и себелюбието, защото всички се стараят да си помагат взаимно.“
Още началните думи на Таралежко ни подсказват, че навсякъде в поредицата ще се прокрадва едно послание, изключително важно за малките читатели, а именно как въпреки различията си, горските обитатели и всички останали герои, които се появяват с всяка следваща книжка, се учат да си помагат взаимно, да се приемат такива, каквито са и да живеят в хармония и разбирателство.
Източник: http://www.pinterest.com
„Приказки за горските обитатели и джуджетата“ затвърждава това послание:
„Нека да се представя. Казвам се Гладиоло и съм от Джуджетата, живеем от векове в Горната гора, но едва отскоро се запознахме с Горските животни от Долната гора. Те са много симпатични, весели и умеят да се забавляват. След голямото наводнение, което ги доведе при нас, животът ни се промени. Вярно, ние им помогнахме с опита и познанията си, но те пък ни научиха как да се забавляваме и нашият живот не е еднообразен, какъвто беше преди да се запознаем с тях.“
Редом с дяволчетата Оцетко, Джинджифил и Пиперко, с феите Фиордализа, Тулипана, Ортика, Орхидея, Албикока и Пинясека, с драконите, джуджетата и горските обитатели всеки малък читател ще има магическата възможност да отиде на редица приключения, да бъде откривател и авантюрист и най-важното – ще научи важни уроци за приятелството, добротата и смелостта. Аз все още помня уроците на Тони Улф. Както казва Таралежко: ”Щастливи сме, защото посрещаме и превъзмогваме трудностите в живота с веселие. И сме благодарни на всеки ден, който се ражда в този наш прекрасен живот.“
