Наскоро прочетох „Моят начин“ (изд. „Ciela“, 2017 г., преводач от английски Христо Димитров) на Йохан Кройф и мога само да благодаря на издателите, че ми дадоха възможността да се докосна до тази книга. В близо 300 страници един от най-гениалните и обичани футболисти на всички времена описва житейския си път, изпълнен както с безчет поводи за радост, гордост и удовлетворение, така и с низ от разочарования, болка и загуби.
Докато четях автобиографията на Кройф, все повече се убеждавах, че това е книга, която излиза далеч извън пределите на футбола. Именно затова съм сигурен, че тя би била интересна и полезна дори на хора, които изобщо не се заминават с футбол, та дори и като цяло със спорт. Кройф описва богатия си на събития и емоции живот, като не пести похвали за хората, на които истински се възхищава, и критики към онези, които по една или друга причина са го разочаровали. Уроците, които Кройф научава от успехите и провалите си на и извън футболния терен, могат да ни послужат като ориентири в най-различни ситуации и области на живота.
Четейки книгата, прецених, че няма нужда да пиша типично ревю и че далеч по-смислено би било просто да представя онези размисли на Кройф,които в основата си носят универсални послания. Избрах този подход по още една причина: Кройф е от онези гиганти, които променят областта, в която се развиват, по толкова революционен начин, че дори хора без какъвто и да било интерес към съответната област най-малкото са чували имената им, а вероятно имат и основни познания за произхода, заниманията и постиженията им. Влиянието на хора като Кройф се простира по цялото земно кълбо и във времето добива такъв мащаб, че имената им се превръщат в марка, в символ на цяла една епоха, във философия за живота.
Отдолу ви представям няколко откъса от „Моят начин“, сред които, надявам се, ще намерите поне една причина да посегнете към изповедта на холандския магьосник с №14.
За мен футболът е емоция. Като състезател дори не можех да си представя, че ще губя време да задушавам играта на съперниците си, не исках да се отегчавам със седене на пейката и постоянно търсех начини да се усъвършенствам. Като треньор исках да се наслаждавам и да се стремя да постигна перфектния футбол. Тогава резултатите идват сами. Където и да съм работил, винаги съм искал хората около мен да говорят за футбол и да мислят за футбол. По цял ден, ако е възможно […] Дори и клюките трябваше да са за футбол.
Добър играч е този, който докосва топката само веднъж и знае накъде тича – холандският футбол се върти около това. Винаги съм казвал, че футболът трябва да се играе красиво и атакуващо. Трябва да бъде спектакъл. В Аякс харесваме техниката и тактиката. Всички треньори говорят за движение, за много бягане и за полагане на значителни усилия. Аз пък казвам да не се тича чак толкова. Футболът се играе с ум, трябва да си на точното място в точния момент, не по-рано, не и твърде късно.
[И]скам да работя в клубове, които желаят да играят футбол, и то така, както трябва. Технически добър и привлекателен футбол. Искам да усещам атмосферата, да помириша съблекалнята. Клуб, на чийто стадион има писта за лека атлетика, не ме интересува. Теренът и съблекалните никога не трява да са отдалечени. Играчите трябва да имат усещането, че стъпват на терена направо от привичната си среда. Страхотно е, а и е голямо предимство, ако младежите могат да тренират, както го правят в Аякс и Барселона – да виждат стадиона и да се надяват, че един ден ще играят там.
Тези на върха, без значение какъв е спортът им, изпитват неутолим глад за победа още от първия съдийски сигнал или изстрела на стартовия пистолет. Това е култура, която някои хора носят в себе си, нещо много повече от обикновено качество. Това е нещо в ума и в тялото и се проявява в най-красивите моменти. Играчите, които притежават такъв нрав, са наясно не само че постигането на съвършенство е трудно, но и знаят точно колко трудно е. Хора като мен, които са откривали тази култура в себе си, я уважават много. Те усещат, че винаги има какво да доказват и ще го докажат. Това е изключително хубаво, истинска мистерия и не е въпрос само на талант, а на изпипване и на най-дребните детайли. Разбира се, нужни са и качества, иначе няма да достигнете нужното ниво. Винаги съм се наслаждавал, когато гледам играта на най-добрите.
Най-доброто образование за децата ви е да научат много езици, за да могат да общуват с всички и да помогнат на общото си развитие […] Невероятно ценно е да владеете чужд език, поне аз мисля така. Докато растях, все ми повтаряха: „Сине, тръгни, пътувай, научи езици, за да можеш да общуваш с всички. Защото ако можеш да разговаряш с всички, ще успееш да създадеш и разбиране.“
Нищо в живота не е окончателно, ето защо е важно да не спираш да мислиш в развитие, да продължаваш напред. Това, естествено, не означава, че всички идеи са хубави, но от твоите може да покълне семето, което да накара други хора да ги развият и да ги усъвършенстват. Ако обаче решиш да спреш, от това няма да излезе нищо. Абсолютно нищо […] Нищо не е било създадено от един човек, дори електрическата крушка. Томас Едисон просто е ръководел екип от много талантливи и способни хора. Това е като изчисленията, в които отделните числа водят до общ сбор. Всичко започва стъпка по стъпка, не става изведнъж.
Живях пълноценно и не се притеснявам от погледи назад. Годините бяха толкова напрегнати, че са били сякаш стотици. Живях като себе си, още като момче приемах както добрите, така и лошите моменти. Научих се, че несполуките невинаги се дължат на твоите собствени недостатъци. Неуспехът е по-скоро знак, че трябва да промениш нещо. Ако се научиш да мислиш така, винаги ще откриваш нещо положително, а това те обогатява като човек. Научаваш да се разочароваш, но не и да се натъжаваш.
Ако трябва да ме оценяват само като футболист, то тогава целият ми живот трябва да бъде сведен в период около петнадесет-двадесет години, а, честно казано, смятам, че това е доста ограничаващо. Господ ми е дал талант за футболист, с нищо не съм го спечелил. Просто трябваше да поиграя футбол, а исках точно това. Другите казваха, че отиват на работа, а аз отивах да играя. В това отношение съм късметлия и затова другото, което съм постигнал, за мен има по-голяма тежест. Невинаги съм бил разбиран – било то като футболист, като треньори или с каквото и друго да съм се занимавал. Е, Рембранд и Ван Гог също са били неразбрани. Човек научава едно – ако си гений, все ще си в устата на хората.
