Любовта е странно чувство. Много хора се страхуват от нея, драматизират я, пренебрегват я, предават я. Търсят я и в същото време бягат от нея. Да. Всеки разполага с голяма доза креативност, когато има възможността да си усложни живота.
Ако обаче да изпитваш любов ти се струва рисковано, да пишеш за нея е още по-голямо предизвикателство. Особено когато си сред щастливците, които не са били достатъчно изобретателни да ѝ избягат. И между другото всеки ден благодаря за това.
Масовото определение за любов, което можеш да откриеш в интернет, е това: „Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия (симпатията е благосклонност и насърчителност в отношението към другия), в някои случаи произлизащо или съпътствано и от сексуалното привличане”. Супер. Единственият проблем тук е, че вместо удовлетворение от това, че си прочел определение на чувствата си, това изречение по-скоро ти носи депресия.
Втори опит: „Най-общо това е потребността човек да бъде всеотдаен към друг човек”… Малко по-добре и все още твърде далеч. Защото основната грешка, която допускаме, когато се опитваме да опишем любовта, е, че тя не може да бъде събрана в думи. Понякога не се побира и в нас самите. Истинската любов те оставя безмълвен. И безсилен да си я обясниш. Или да я обясниш на другия. Можеш само да я приемеш и да я оставиш да те прави по-силен във всичко друго. По-добър, по-щастлив, по-завършен.
Казват, че очите са огледало на душата. Надявам се да са такова и на сърцето, защото са нужни много повече от две думи, които да помагат на хората като мен да се изразяват.
Така че – обичам те и много повече.
