Помня го така, все едно че беше вчера. В градската библиотека на Карнобат съм, търся си книга за четене и съм на 15 години. Библиотекарката – ще й бъда благодарна цял живот! – ми подаде „Господари и господарки” на Тери Пратчет с думите: „Опитайте тази. Много го четат този автор…”
Така започна всичко. Така започна тази любов, с която пораснах. Така влязох в Света на Диска и завинаги сърцето ми остана там. Така се запознах с Баба Вихронрав, с Леля Ог, с лорд Ветинари, с капитан Керът и цялата плеяда чудати и любими герои. Тери ме е карал да се смея с глас, да ми се насълзяват очите от умиление, да не спя до късно нощем, да си записвам мъдрости в тефтер, да го цитирам в спорове или пък когато се опитвам да разведря атмосферата. Помагал ми е да се почувствам уютно в света навън, да срещна хора, които са на моята вълна и да изградя добри приятелства с тях. Помогнал ми е да разширя мирогледа си, да бъда любопитна и когато животът поднесе горчив резен лимон, ако не мога друго, то поне да му се посмея. Карал ме е да мечтая как един ден, някак си, ще го срещна, ще му стисна ръката и ще му кажа: „Благодаря Ви, сър! За всичко…”
Но през 2015 година – когато Смърт отведе белобрадия ни любим старец със себе си, – разбрах, че няма да мога да напиша тази страница от житейската си история. Ще останат само думите, книгите и приключенията, които ще ни свързват. Ще остане трепетът, с който ще хвана последната написана книга от него, ще потъна в сюжета й и ще търся посланията, които Пратчет е решил да ни остави след себе си – за последен път.
И ето я – в началото на това лято се появи преведена и на родния книжен пазар. „Овчарската корона” (изд. „Архонт – В ООД” с превод на Катя Анчева) – историята, с която завършва Светът на Диска и с която приключва творческият път на Тери Пратчет.
Моментът за мен е личен и по още една причина. Както споменах – първата книга, с която открих Тери, беше „Господари и господарки”. В нея елфите нахлуват в света на хората и вършат куп поразии, разчитайки на своето очарование, тъй като човешката природа му придава прекалено голяма важност и това я заслепява за истинската същност на злодеите. В „Овчарската корона” границата между хора и елфи изтънява отново и красивото зло стъпва на човешка земя…
Но този път тук е Тифани Сболки. Познаваме я от предните няколко книги от поредицата и знаем, че магията й извира от родната земя, защото има дълбоки корени. Знаем, че нейните дребни, сини и боричкащи се приятели фигъли няма да я оставят сама и с викове „Кривунци!” ще се впуснат и в най-тежката битка. Но на Тифани й предстоят още куп изпитания, защото Смърт ще отведе любим човек от живота й, емблематичен герой за цялата поредица… Младата вещица ще трябва да прояви сила, мъдрост, търпение. За да остане добър човек, добра вещица и да научи Кралицата на феите на човещина – да й покаже защо хората творят добро, особено когато нямат никаква изгода от него – просто заради онова топло и сгряващо чувство, което припламва някъде вътре в теб, в душата ти, и сякаш изпълва целия свят наоколо със светлина…
Тери Пратчет не веднъж е доказвал, че не обича познатите роли. И ако досега да бъде вещица е било присъщо желание на момичетата, то сега… е време един младеж да пожелае да се впусне в това приключение. Но не какъв да е младеж, а Джефри. Джефри, който владее странната магия да общува с хората и да ги кара да чувстват спокойствие, да ги вдъхновява и да ги провокира да мечтаят. А освен това има мъдър и опърничав козел за домашен любимец, а се оказва и че го бива доста с летенето на метла…
„Овчарската корона” притежава всичко, което феновете на Светът на Диска обичаме. Чете се с нежност и преглътнати сълзи. И накрая ни оставя онова познато и любимо чувство – онази топлинка, която се загнездва някъде дълбоко в нас, блещука и прави света по-добър. Защото Тери беше овладял тази магия до съвършенство – с думите и историите си променяше хората и ги караше поне за момент да покажат най-добрата си страна… Благодарим ти, Тери! Заветът ти ще остане! Ще оживява всеки път, когато някой посегне с ръка към твоя книга и разтвори страниците й…
