Или две истории за гъските, брака, изневерите, комерсиалната прошка, Фройд и онази проклета чантичка!
Няма нищо по-хубаво от лошото време. Поне така съм чувал да казват. Но с едно уточнение – за театър. Особено когато под един покрив – този на театър „София“, се помещават две големи американски пиеси – „Олд Сейбрук“ от Уди Алън и „Последният страстен любовник“ от Нийл Саймън. Поройният дъжд не спря хората да напълнят залата и в продължение на около 2 часа и половина да се смеят безспирно, като междувременно в антракта да се насладят и на прекрасната музика на джаз формация „София“ при ОКИ „Надежда“.
„Олд Сейбрук“ е малко градче в Кънектикът, което обаче крие големи тайни. Уди Алън ни пренася в една къща в предградията и ни среща с три семейни двойки, които се опитват да поддържат жив мита за идеалния брак и уютния семеен живот. Счетоводителят Хол, заедно със своята съпруга Санди, се завръщат в старата къща, която преди време са продали на един драматург, за да заварят други две двойки, които се опитват да разпалят барбекю и страстите помежду си. Благодарение на случайни обстоятелства обаче, от един тайник излиза наяве истината за изневяра (под формата на дневник) между домакина и сестрата на неговата съпруга и това въвлича всички двойки в омагьосан кръг от лъжи, измами, фройдистки мъдрости и желания за отмъщение. Героите се опитват да намерят смисъла на брака, който е като захвърлен в някое старо чекмедже, за да открият накрая най-комерсиалното нещо на този свят – прошката. А ние плачем за тях – най-вече от смях и се опитваме да се сетим кога за последно сме изпадали в толкова абсурдни и комични ситуации.
„Последният страстен любовник“ ни пренася в една боксониера в Ню Йорк и ни среща с 47-годишния собственик на рибен ресторант – Барни. Той води скучен и еднообразен живот, определяйки себе си като писател, но ако го попиташ какво е написал – достатъчно е да прочетеш менюто в ресторанта му, за да разбереш. В един прекрасен момент обаче, той осъзнава своята смъртност и решава да добави повече подправки към менюто си, а именно – след 23 години послушание най-после да изневери на жена си – не къде да е, а в апартамента на майка си. Тази смела и не толкова почтена идея го запознава с три типа жени – студената и хладнокръвна госпожа Навазио – полякина, женена за италианец, която търси физическото усещане; вятърничавата Боби – която обича да пуши марихуана и да се изживява като Ела Фицджералд и най-накрая с Джанет – наранената съпруга на негов добър приятел, чийто приятели пък са меланхолията, депресията и валиума. Впоследствие обаче Барни разбира, че изневярата не е толкова лесна работа.
В пиесите звучи гласът на актьора Ицхак Финци, а останалите актьори, които дават живот на персонажите на Уди Алън и Нийл Саймън, са повече от великолепни: Николай Димитров, Лора Мутишева, Силвия Петкова, Пламен Манасиев, Мартин Гяуров, Симона Халачева, Николай Антонов, Юлиян Рачков, Милена Живкова, Дария Симеонова и Лилия Маравиля. Макар написани от различни автори, двете американски комедии обединяват вечната тема за любовта и прегрешението и ни откриват абсурдно комични ситуации, в които със сигурност можем да намерим и по нещичко за себе си. Аз поне успях. Когато станах от мястото си и се запътих към изхода, чух една жена да казва:
– Направо ме заболяха очите от смях.
Потърках своите и продължих към изхода. Навън не спираше да вали, но и усмивката на лицето ми не спираше да грее.
Режисьор: Николай Поляков
Художник: Юлияна Войкова-Найман
Участват: Николай Димитров, Лора Мутишева, Силвия Петкова, Пламен Манасиев, Мартин Гяуров, Симона Халачева, Николай Антонов, Юлиян Рачков, Милена Живкова, Дария Симеонова, Лилия Маравиля
Превод на „Олд Сейбрук“: Матей Тодоров
Превод на „Последният страстен любовник“: Милена Сотирова