На фона на крайната бедност и бушуващите военни конфликти в различни точки на света, насилието срещу деца придобива все по-голямо значение през последните години. За да насочи общественото внимание към сериозността на проблема, през 2000 г. Women’s World Summit Foundation (WWSF) определя 19 ноември за Световен ден за борба с насилието срещу деца. Оттогава насам отбелязваме този ден в синхрон с Международния ден за правата на детето (20 ноември).
Повечето европейци свързват 1989 г. с рухването на комунистическите режими и началото на прехода към демокрация и пазарна икономика в Централна и Източна Европа. Тази година обаче е знаменателна и поради още една причина: на 20 ноември 1989 г. Организацията на обединените нации (ООН) приема Конвенция за правата на детето (Convention on the Rights of the Child).
Източник: www.thejournal.ie
Чл. 19 от Конвенцията задължава страните членки на ООН да „предприемат всички подходящи законодателни, административни, социални и образователни мерки, за да предпазят детето от всякакви форми на физическо и психическо насилие, нараняване или експлоатация [включително сексуална], пренебрежително или немарливо отношение [и] малтретиране, докато детето е под грижите на родител(и), законен настойник/законни настойници или всякакъв друг човек, на когото са поверени грижите за детето.“
Чл. 34 от Конвенцията обръща специално внимание на сексуалната експлоатация на деца. Страните членки на ООН се задължават да предприемат „всички необходими мерки на национално, двустранно и многостранно ниво“, за да предотвратят подбуждането или принуждаването на дете да участва в незаконни сексуални дейности, включително и особено проституция и порнография.
Източник: : www.news.yale.edu
Американската психологическа асоциация (American Psychological Association) посочва, че има множество фактори, които карат някои родители да малтретират децата си. Основен такъв е липсата на познания относно алтернативни позитивни методи за възпитаване, която води до използването на физически наказания. Важна роля играят и фактори като това дали родителят е бил малтретиран като дете, липсата на родителски умения, нереалистичните очаквания за поведението и способностите на децата, неспособността за справяне с гняв и стрес, честите семейни скандали и злоупотребата с алкохол и/или наркотици. Американската психологична асоциация отбелязва, че основният начин за справяне с проблема е родителите да осъзнаят сериозните негативни последствия от насилието, което упражняват върху децата си. Децата, които са жертва на насилие в ранна възраст, са по-склонни да прибягват до насилие като възрастни, по-често страдат от здравословни проблеми и/или депресия, имат понижено самочувствие и срещат повече трудности в училище.
Въпреки че през последните години стандартът на живот се подобрява почти навсякъде по света, това не трябва да ни заблуждава, че всички проблеми са зад гърба ни. В технологичния 21-ви век милиони деца в Африка, Азия и Близкия изток продължават да са жертви на насилие и експлоатация. Колкото и да не ни се вярва, това е проблем не само на страните в тези региони, а на целия свят.
Водеща снимка: www.nspcc.org.uk
