Преди време прочетох, че не можеш да бъдеш победен, ако не търсиш война. За някои войната е необходимо зло, за други, които не са я преживели, е сладка. Много хора са я смятали за приключение, докато не се озоват на бойното поле, където човешките и международните закони мълчат под постоянния тътен на оръжията. Хора като мен само са чели за нея благодарение на Уилям Уортън, който я преживява и дори успява да пише за нея.
“Отбой в полунощ” е история за двайсетгодишните американци от ротата към полковия щаб на сто и N-ти полк от 8010-а пехотна дивизия. Кои са те? Войници с висок резултат на армейския тест за интелигентност. Включени са в ПОСРА – програма за обучение на специалния резерв на армията, но смятат, че не са специални, а по-скоро “посрани”. Не се мислят за толкова умни, само защото са добри в тестовете и могат да си блъскат каските над ребуси. Играят бридж и шах. Четат Ремарк и Хемингуей и искат да кажат сбогом на оръжията. Избягват да наричат германците “зелки”, “шваби” или пък “нацисти” – за тях те са най-много “неприятелят”. Имат правило на отделението – “Никакви мръсни думи”. И се опитват да го спазват.
Запратени насред Арденските гори, където Втората световна война върви към своя край, но не и пътят, по който те вървят. Той е труден, тесен, неотъпкан, с множество завои. Облаците са надвиснали мрачни и тежки над тях. Месецът е декември. Студът е вледеняващ. А единствената сгряваща мисъл за тях е – мисълта за мир. Изпратени са да установят пост в изоставен замък, който ги примамва с измамливо вълшебство. Сякаш е замък от приказките на братя Грим – досущ като приказка, която обещава да завърши с щастлив край за всички. Следейки за евентуално германско настъпление, те установят, че не са сами в гората. Германци са се установили в близката ловна хижа. Но не са излезли на лов за тях. Те не по-малко от тях искат войната да приключи. Разменят си подаръци. Правят снежен човек и дори се замерват със снежни топки, вместо с гранати. И тъкмо когато всичко изглежда като щастлив край от приказка на Грим, нещата се объркват. Точно когато и двете страни виждат колко е безсмислена войната и колко е красив светът; точно тогава осъзнават, че има голям шанс да го напуснат и всичко се сгромолясва пред очите им. Приказката със своите примамливи и топли като кафе обещания за мир, се превръща в мрачен коледен кошмар, породен от жестоката и кървава реалност на войната, която само художник като Уортън може да нарисува с думи.
Някои биха сравнили “Отбой в полунощ” с “На западния фронт нищо ново”, или “Параграф 22”, но книгата има по-различна история – история, която не е за вярване, но е написана с много хумор; история за човечността във времена на вражеска заплаха, смелостта и за приятелството, която толкова майсторски само Уортън може да разкаже.
Не ми вярвате? Прочетете я и се убедете сами.
