Да тръгнеш на пътешествие от Аляска до Аржентина, звучи като смела мечта, а да го направиш с колело, си е направо фантастичен сюжет. Е, тъй като едни от любимите ни истории са именно тези, които доказват, че невъзможни неща не съществуват, днес ви срещаме с двама смелчаци, впуснали се в точно такова приключение: с начална точка Аляска и крайна – Аржентина. Вячеслав Стоянов и Яна Меламед се отправят към вдъхновяващото си пътуване, с приблизителна дължина 60 000 км, в средата на миналата година с две колелета и 1 000 долара в джоба. А къде са днес, какво са видели, преживели и почувствали, ще ни разкажат в следващите редове.
Здравей, разкажи ни накратко кой си ти и откъде идва любовта ти към колелото?
Вячеслав: Казвам се Вячеслав Стоянов, трето поколение бесарабски българин, който се връща в България през 1997 г. Няма смисъл отново да захващам темата за колелото като екологичен транспорт. Това е факт! Просто обичам да си похапвам вкусно и в колелото намерих решение на проблема с наднорменото тегло. Ежедневната практика подобрява метаболизма и здравето ми е в перфектна форма. Не съм се отказал нито от сладките, нито от мазните храни и отдавна спрях да чета по опаковките в супермаркета за процентното съдържание на калории, мазнини и наличие на глутен. Според мен активният начин на живот означава здраве и имунитет срещу всички болести.
Защо приключенстваш? Какво ти дава този начин на живот?
Вячеслав: Скучно ми е! Ежедневната рутина ме убива и винаги търся начин да разнообразя живота си. Обичам да се срещам с нови хора, култури, да опитвам вкусните ястия, направени от местните, и да бера екзотични плодове и зеленчуци директно от дивата природа. Живея много скромно, с бюджет само 2 лева на ден и не притежавам абсолютно нищо. Всичко, което имам, е колелото ми и няколко неща, крайно необходими за оцеляване при различни климатични условия.
От Аляска до Аржентина на колело. Как дойде тази идея и какво мотивира теб и Яна да я реализирате?
Вячеслав: Никога не бях ходил в Америка, а от малък си мечтаех да обиколя и двата континента, за да видя с очите си Големия каньон, гигантските секвои и много други природни забележителности, които не можеш да рамкираш в кадъра на фотоапарата. Тях трябва да ги видиш на живо. Също така винаги ми е било любопитно дали действително хората, които живеят в Америка, са такива, каквито ни ги представят медиите и филмите. Сега мога да кажа, че хората в Америка са абсолютно различни от представите ни, с изключение на тези в емблематичните градове като Ню Йорк и Сан Франциско. Там имаш чувството, че участваш във филм и се оглеждаш през цялото време да видиш къде е камерата. Като цяло хората в Америка са много добри, гостоприемни и много земни. Работят усилено, за да си позволяват стандарта, към който се стремят. Обикновено стават много рано, за да спортуват. Много са активни в спорта и Олимпийските игри го доказват.
Много съм щастлив, че този път имам другар в обиколката си и сродна душа. Яна Меламед нямаше представа дали ще ѝ хареса да пътува с колело или не, но кацна в полярната тундра на Аляска с колелото си и тръгна с мен в пътешествие из двете Америки.
Как минава един ваш ден? Къде нощувате, как се храните?
Вячеслав: Не си давам много зор да карам колело като повечето велотуристи. За мен колелото е начин за придвижване, а не е средство да бъда в добра форма за състезания. Караме обикновено по 80 км на ден с почивки за втора закуска и следобедна дрямка. Спираме винаги, когато видим хубаво местенце с красива гледка, и се наслаждавам на мига. С Яна много обичаме да готвим и прекарваме обикновено часове в това, защото винаги сме гладни – гладни българи! Много сме горди, че овладяхме магията на приготвяне на хляб, който е всекидневна част от нашето пътуване. Понякога ни липсват условията за готвене, които предоставя домашната кухня, но вече се справяме добре с огъня, дори печем хляб в огнището. Станали сме толкова добри, че отворихме наш пътуващ ресторант – La Gordita Gitana (испански), което се превежда на български като „Дебелата циганка“. Храната е много добър начин за културен обмен и вкусовите качества на ястията са езикът, на който комуникираме.
С Яна никога не плащаме за нощувка. Винаги къмпингуваме. Много е яко да имаме най-красивия двор с река или езеро и задължително красива гледка, която не е ограничена със стени или огради. За една година похарчихме само 12 долара за нощувка в хотел в Мексико, за да не се притесняваме за колелата и багажа си в град Торреон през нощта. Получихме много добра оферта в мотел за „любовници“ – само 200 песос за пет часа.
Колко пари изхарчихте до момента и (по груби сметки) колко още са ви нужни, за да приключите обиколката си?
Вячеслав: Тръгнахме с Яна само с 1000 долара бюджет за нашето 2 или 3-годишно пътешествие и сме изхарчили до момента около 2500 долара за 15 месеца. Как се финансираме? Много е лесно. Готвим храна за партита, правим презентации за проекта ни cycle4recycle.com срещу дарения. Продаваме пощенски картички и понякога работим за ден или два. Най-важното е, че не гладуваме и нямаме сметки да плащаме. Изчислихме, че ще ни трябват още около 6000 долара за следващите две години. Парите ни трябват за храна, визи, фериботи и самолетни билети от Аржентина за България, за да се върнем, след като приключим нашето пътешествие.
Разкажи ни няколко интересни и екстремни преживявания, които ви се случиха досега.
Вячеслав: В САЩ „свободата“, за която знаем, е потисната с адски много правила. Всичко е под контрол и не може да опънеш палатката, където ти скимне. Има само определени места за това като къмпинги, но те не са ни по джоба. Налага се да се крием в храстите много често като минаваме през гъсто населени места. Случвало ни се е да бъдем събудени от полиция, но накрая, вместо да ни глобят и да ни изгонят от там, много впечатлени от историята ни, се снимат с нас за спомен, защото и те са хора като всички останали и леко ни завиждат за свободата, с която разполагаме.
Коя е най-голямата трудност, с която се сблъскахте по време на пътуването си?
Вячеслав: Най-голямата трудност е езиковата бариера. С английския се справяме добре, но с испанския сме много зле засега. Надяваме се да го научим по-бързо, за да може да общуваме с местните хора в Централна и Южна Америка. Комуникацията за нас е най-важният фактор за социален обмен и нямаме търпение да научим много повече за културите директно от местните, от първо лице.
Какви са впечатленията ти от хората, които срещате по пътя си?
Вячеслав: Моето впечатление, дори не само моето, а на всички пътешественици, които съм срещал по пътя, е, че хората са много добри по света. Досега съм обиколил повече от 40 държави и мога да кажа, че всички хора искат мир и спокойствие. Никой не иска нито война, нито вражда. Политиците манипулират народа си, затова никой в никоя държава не ги харесва. Те са необходимото зло, без което и за съжаление не може да съществува нито една държава.
Къде сте в момента и коя е следващата спирка?
Вячеслав: В момента сме в Калифорния, в Сан Франциско, където се подготвяме за поредна презентация. Измина повече от година и почти 25000 км от нашето пътешествие, а сме прекосили само 3 държави, Канада, САЩ и Мексико. Америка е огромна и необятна, и трябват няколко живота, за да се обиколи поне половината. Но сме горди, че посетихме повече места, отколкото всеки американец.
Следващата ни спирка отново е Мексико. Този път ще се движим само на юг през Централна към Южна Америка.
Още пътешествия:
От България до Индия на стоп за 511 дни. По стъпките на Борис, Марта и Бурма
Легендарният маршрут Ком – Емине: По стъпките на Стамен и Тодор – история в 4 части
Тази статия ви хареса? Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще ви запознаем с още вдъхновяващи личности и техните интересни истории!
