За мечтите няма граници, но често поставяме бариери пред сбъдването им. И не посмяваме да ги разрушим, докато не стане твърде трудно и прекалено късно изобщо да се опитваме. За щастие обаче изключения от правилото има и днес Truestory.bg ви среща с един такъв човек, за когото личното удовлетворение от това, с което се занимава, стои пред материалните облаги.
Козимо Скарано е млад и вдъхновяващ италианец, който отскоро спокойно можем да наречем и половин бразилец. Как едно пътуване до далечна Бразилия променя из основи живота му, откъсвайки го от корпоративния свят на големите пари и връщайки го към детската му мечта да бъде писател, научете от историята на живота му, която ще ви разкаже лично той.
Здравей, представи ни себе си с няколко думи. Откъде си, на колко години си, какъв искаше да станеш, когато пораснеш?
Козимо: Казвам се Козимо Скарано, на 26 години съм, родом от Италия. Всъщност сега живея, пътувайки между Италия и Бразилия, така че се чувствам наполовина бразилец. Когато бях дете, исках да бъда писател или тенисист, но в моя малък роден град нямаше тенис кортове, така че вместо да практикувам някакъв спорт, започнах да пиша в свободното си време.
Разкажи ми повече за образованието и работата си.
Козимо: Образованието ми беше хуманитарно. В гимназията бях профил „Литература”, където изучавах древната литература, латински и гръцки езици и се влюбих още по-силно в книгите и изкуството. След това, когато дойде време да реша кой университет е в състояние да ми даде по-добри шансове за бъдещето, направих най-голямата грешка в целия си живот: реших да запиша икономика, вместо да продължа досегашното си образование. Това се случи, защото семейството ми винаги е искало да бъда предприемач или богат банкер. Звучеше им по-добре от обикновен писател без пари. Това беше единственият път, когато не послушах сърцето си, и онова, което то се опитваше да ми каже.
Как реши да отпътуваш към далечна Бразилия и защо?
Козимо: Реших да пътувам в края на обучението си – дойде време да напиша дипломната си работа и с професора, който ми помагаше за нея, се спряхме на тема, свързана с бразилската икономика. Изведнъж се оказах в търсене на начин да отида до Бразилия, за да направя някои изследвания за труда си. Така се свързах с организацията AIESEC, което ми позволи да пътувам, докато упражнявам доброволен труд, в помощ на местни деца.
Какъв живот завари там? Какво те изненада?
Козимо: Отидох в Бразилия и започнах работа в училище със седалище в Ресифи. Трябваше да разкажа на повече от 100 деца за моята култура, моята страна, както и за неща като правата на човека, расизма, насилието, екологичната устойчивост, наркотиците. Не беше лесно, защото тези проблеми засягат живота им всеки ден, а не са просто информация, написана на хартия. Говорех с тях за неща, които вече знаеха, но дори не подозираха, че те се разглеждат като социални проблеми в света навън.
Опитах се да опозная по-добре ситуацията и обществото, в което попаднах. Говорех с децата, за да разбера повече за тяхното ежедневие, техните мечти, начина, по който възприемат и се справят с проблемите си. Мога да кажа, че тогава се почувствах истински щастливец, че съм роден в моята страна. Тези деца наистина знаят какво е труден живот. Много от тях са изгубили родителите си и живеят в училището или при роднините си. Бях много изненадан от силата, която притежават. Вероятно никой не може да разбере това, което минава през умовете и сърцата им, но все пак те намират причина да се усмихват всеки ден.
Би ли ни разказал някоя история от престоя си там, която никога няма да забравиш?
Козимо: Там намерих малкото си бразилско братче – едно дете на 8-годишна възраст, напомнящо ми толкова много на хлапето, което бях на неговите години. Когато показах снимката му на майка ми, тя каза: „Уау, за щастие баща ти никога не е бил в Бразилия, така че не мога да мисля, че ми е изневерил!”. Един от последните дни, които прекарах в Ресифи, беше неговият рожден ден. Отидох на пазара и купих футболна топка, за да му я дам като подарък. Никога няма да забравя изражението му, когато я получи. Ако щастието имаше лице, то щеше да бъде неговото, в този момент. Прекара всички часове до края на училище усмихнат, прегръщайки топката.
На какво те научи животът в Бразилия? Промени ли те по някакъв начин?
Козимо: Това преживяване ме промени толкова много! Превърна ме в по-добър вариант на самия мен. Преди пътуването до Бразилия никога не съм обичал да стоя далеч от дома си за дълго време. Сега не мога да спра да пътувам! Открих, че има толкова много неща, които да видиш, толкова много хора, които да срещнеш, толкова много чувства, които да изпиташ. И да се задържа на едно място вече ми е просто невъзможно. На тези, които ме питат кога ще спра да пътувам, винаги отговарям с „не знам”, защото все още има 7 милиарда човека, които искам да срещна на тази Земя.
Какво се случи със стария ти начин на живот, след като се прибра вкъщи?
Козимо: Когато се върнах вкъщи, изведнъж разбрах, че има нещо различно в мен. Разбира се, бях щастлив да се върна и да видя отново семейството и приятелите си, но това чувство, че съм си у дома, беше почти изчезнало. Моят град стана много по-голям, стигайки чак до Бразилия. Винаги ще обичам Италия, но когато хората ме питат от къде съм, вече отговарям „Италианец, който е наполовина бразилец“.
С какво се занимаваш сега?
Козимо: Изживявам детската си мечта, сега, когато най-накрая намерих сили и мотивация да го направя. Спрях да работя в областта на икономиката и станах писател. Винаги съм мечтал за това и ако има нещо, което пътешествията ми из целия свят в продължение на две години ме научиха, то е, че ако не вярваме в собствените си мечти, никой няма да го стори. Това не е лесен избор, но за мен се оказа необходимост и нещата изглежда, че потръгнаха повече от добре – през август моята първа книга започна да се разпространява в Бразилия, Португалия, Ангола и Кабо Верде. В края на септември очакваме и италианската ѝ версия.
Щастлив ли си?
Козимо: Не мисля, че щастието е нещо, което чувстваш дълго време. По-скоро то е сбор от щастливи мигове, които за съжаление минават много бързо. Към днешна дата мога да кажа, че имам много по-щастливи моменти, отколкото преди, защото промених живота си и начина, по който гледам на него. Така че, да, щастлив съм. Защото щастливите хора не живеят живота, който им се налага, а създават техен, следвайки мечтите си.
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook. Там няма граници – всяко приключение е възможно, всяка мисъл – изпълнима, всяка история – реална!
