Мария Симеонова е буден млад човек от Благоевград, който реши да ни разкаже за националния форум в Пловдив, посветен на 30-годишнината на програма „Еразъм“ на Европейския съюз (ЕС), както и за опита си като участник в обменната програма и ползите от нея.
Мария има бакалавърска степен по международни отношения от СУ „Св. Климент Охридски“ и магистърска степен по европеистика от Университет Льовен в едноименния белгийски град. Докато следва в СУ, тя прекарва един семестър в Университет Калабрия в Италия по програма „Еразъм“.
Приятно четене!
„Европейският съюз има един дефицит и това е, че той няма свой демос“.
Така Светослав Малинов, евродепутат от Европейската народна партия (ЕНП), откри двудневния семинар, посветен на 30 години от създаването на обменна програма „Еразъм“. Събитието се проведе в Пловдив на 3 и 4 ноември, като в него взеха участие 30 младежи, които през различни периоди са били част от проекта. Работният формат имаше за цел да обсъди предложения за подобряване на програмата за следващия програмен период (2021-2027).
От „Еразъм“ до „Еразъм +“
„Еразъм +“ е наименованието на програма, създадена през 2014 г. за период от седем години и с бюджет от 14.7 млрд. евро. Тя обединява седем програми за мобилност, предоставящи възможности както за отделни граждани, така и за организации. Всъщност, добре познатото име „Еразъм“ е само една от тези програми.
Тези програми за мобилност имат за цел да подобрят условията и възможностите за развитие младите хора в образованието, обучението, младежта и спорта. От 1987 г. насам в тях са участвали над 9 млн. души – студенти, преподаватели, младежки работници, европейски доброволци. Според друга интересна статистика, в резултат на обменна програма са се родили над 1 млн. „Еразъм бебета“, тъй като много студенти намират половинките си именно през този период от живота си.
Със сигурност „Еразъм“ е един от най-успешните и разпознаваеми проекти на ЕС. Терминът „поколението Еразъм“ се използва все повече и включва младежи, които развиват редица умения – лингвистични, комуникационни, академични. Тези умения са изключително важни и полезни за професионалната реализация, личностното израстване и по-лесното общуване с хора от различни култури.
Прекрасна програма, която може да стане още по-добра
Като участник в работния уикенд, организиран от Светослав Малинов, забелязах, че всички участници си приличат: всички те са уверени в себе си интелигентни млади хора, които имат страхотни идеи, готови са да работят за тяхното осъществяване и знаят как да „заразяват“ околните с ентусиазма си. „Еразъм“ оставя следа у всекиго. Много от нас определиха обменния си период като едно от най-важните събития в личностен план, тъй като допирът с различна академична и студентска среда изгражда качества като адаптивност, творчество и упоритост.
Точно тук идва сблъсъкът с реалността, който беше един от поводите да се съберем в Пловдив. Въпреки внушителната статистика, положителните резултати, незабравимите приключения и новите приятелства, „Еразъм“ има нужда от реформи. На базата на лични наблюдения и слушайки премеждията на участниците, аз съм сигурна (без да преувеличавам), че всеки един от нас би могъл да напише по една книга за собственото си приключение, наречено „Еразъм“. Ние погледнахме от забавната страна на нещата, а именно, че всички пречки са ни направили по-креативни и по-пробивни.
Въпреки че много от проблемите са на университетско ниво, а – както знаем – университетите разполагат с широка автономия, в дискусията ни за непризнати изпити и липса на каквото и да е признание за усилията ни стигнахме до идеята за въвеждането на единен сертификат за участие в програмата. Ние не преследваме някакви амбициозни цели за трупане на сертификати, а просто изхождаме от позицията, че всеки труд трябва да бъде възнаграден под една или друга форма. Защо да няма документ, който да бъде унифициран за всички участници в програмата? Ако наистина сме „демосът“ на ЕС, то нека имаме нещо общо помежду си.
Сред останалите предложения бяха преразглеждане размера на отпусканите стипендии, създаване на канали за актуална и достоверна информация, както и езикови курсове по български език за пристигащи в България студенти по „Еразъм“ с цел популяризирането му. Няма да влизам в детайли около дискусиите, които водихме, но смятам, че идеите ни са реални и осъществими.
Благодарение на тази среща в Пловдив, нашите предложения ще бъдат представени в Брюксел. Усъвършенстването на програмите под шапката на „Еразъм +“ е напълно възможно. Достатъчни са желание, инициативност и добронамереност.
Смисълът на програмите за мобилност с марка „Еразъм +“
Тук искам да се възползвам от еуфорията покрай събитието и да разкажа за това, което печелим от един такъв обмен, без значение дали е с цел обучение или практика.
България се присъединява към програмата през 1999г. За тези години свикнахме да срещаме „Еразъм“ студенти от Полша, Франция, Испания и Гърция и да чуваме истории на наши колеги и приятели за техните обмени. „Еразъм“ е нещо повече от обмен по време на студентските години. Неразумно е да се свързва с безбройни партита и екскурзии. Да, те са част от програмата, но не и нейният смисъл. А смисълът – наред с популярната идея за създаването на единно европейско академично пространство – е да опознаем останалите, за да опознаем себе си по-добре.
По време на престоя си в Южна Италия срещнах хора от множество кътчета на земята. Прекарах няколко месеца с истории за събития, разказани ми от първо лице: от цунамито на о-в Суматра през 2004 г., през живота на индианския народ гуарани в Парагвай, до преврата в Хондурас през 2009 г.
Обръщам се към всеки, на когото му предстои заминаване или мечтае за такова: превърнете „Еразъм“ в пътешествие. Опознавайте, влюбвайте се и не щадете смеха и любопитството си. Бъдете гладни за разкази и знания, а после се върнете с тях вкъщи, разкажете ни за преживяванията си и ни пренесете на други места.
Обикнете света, за да се влюбите отново в родното
Аз обичах България повече, когато самолетът се снижи над София. Копнеех за нея и нямах търпение да ѝ разкажа за всичко, което бях научила в Италия.
Върнах се богата на истории и приятели, които, макар и отвъд океана, продължавам да чувствам сякаш на сантиметър разстояние от мен. Всички ние изпълнихме мисията си да бъдем посланици на родните си страни. Сега има хора някъде там, в Азия и Латинска Америка, които са опитали нашата лютеница и нашето сирене и пили са домашно македонско вино.
Това е смисълът на „Еразъм“. Никога обаче не забравяйте България. Напротив, обикнете я още повече. Разказвайте за нея само с любов и се върнете по-добри и обичащи страната си.
Ние очакваме с нетърпение да видим резултатите от работния уикенд в Пловдив, който създаде нови приятелства и роди прекрасни идеи. Както посочи г-н Малинов, ние сме „потърпевшите“ и като такива, вложихме усилия тази програма да бъде още по-полезна и приятна за бъдещите участници в нея. А чрез нашите усилия, смея да твърдя, България ще отдаде своя достоен принос в развитието и подобряването ѝ, за да може да чуваме още истории за пътешествия, непознати култури и удивителни преживявания.
Полезни източници на информация
„Еразъм +“ предоставя прекрасни възможности, включително и за ученици. Типично за нас, често подхождаме с предразсъдъци и трудно вярваме на програми, които покриват пътни разходи и престой.
Поради тази причина е нужно да отваряме по-често сайтовете, в които ще намерим достоверна информация. Насочвам вниманието ви към няколко сайта, които смятам, че ще ви бъдат полезни.
Ръководство за програма „Еразъм +“
Програма „Еразъм +“: Пътеводител
Ресурси и инструменти, свързани с програма „Еразъм +“
Представителство на Европейската комисия в България
Информационно бюро на Европейския парламент в България
За финал: можете да прочетете и личната история на Цветелина Васева, една от авторките на TrueStory.bg, която наскоро разказа за опита си като доброволец в Хърватия в рамките на Европейската доброволческа служба (EVS).
Заглавно изображение: Участниците в Национален форум „30 години Еразъм +“. Източник: Офис на Светослав Малинов