Eagles of Death Metal си спомнят мъчителните детайли около терористичните атаки в Париж на 13 ноември, петък. Членовете на американската рок банда, която изнасяше концерт в зала „Батаклан“, по време на който бяха убити 89 души, дават емоционално интервю пред популярния сайт Vice, в което разказват как са успели да избягат, как се чувстват сега и как атаките ще повлияят на бъдещето им.
„Нашите приятели отидоха там, за да слушат рок и загинаха. Искам да се върна там и да живея“, казва Джеси Хюз (Jesse Hughes), съосновател и вокалист на групата.
Китаристът Еден Галиндо (Eden Galindo), Хюз и барабанистът Джулиан Дорио (Julian Dorio) успяват да напуснат мястото през страничен изход. Когато стрелбата започва, един от тях се скрива зад барабаните, а другите двама – встрани от сцената.
„Както знаете, ние сме шумна рок банда, трудно е да бъдем заглушени. Но първите изстрели бяха толкова силни, че веднага разбрах, че нещо не е наред“, казва Дорио.
Буут – член на екипа на групата, забелязва, че куршумите на един от стрелците са свършили. Тогава той извиква на своите колеги да бягат и те успяват да се махнат от сцената. Насочват се към гримьорната, за да открият приятелката на Хюз – Тюсдей. Но отваряйки вратата на коридора, Хюз се натъква на един от терористите. „Той ме забеляза и се опита да насочи оръжието си към мен, цевта му обаче се удари в касата на вратата“, спомня си вокалистът, който успява да се измъкне от смъртоносната сцена.
Хюз изкрещява на колегите си, идващи зад него, да бягат обратно по стълбите надолу. В крайна сметка те откриват Тюсдей и излизат от залата през една от страничните врати. Когато стигат до улицата, Хюз забелязва, че хората се лутат и никой не използва изхода, през който част от групата успява да се спаси.
„Те просто стояха там. Изглеждаше, че не знаят какво да правят“, казва той.
Басистът Мат Макджънкинс (Matt McJunkins) не успява да напусне залата със своите колеги. Когато стрелбата започва, той се скрива зад кулисите. В този момент част от феновете нахлуват на сцената и се насочват към най-близката стая зад нея. Макджънкинс знае, че там няма изход и се опитва да ги предупреди.
„Чух, че изстрелите заглъхват, светлините примигват и сякаш угасват и просто трябваше да взема решение – дали наистина искам да притичам през сцената или пък да отида в онази стая и да се надявам на най-доброто“, казва той.
В крайна сметка той се скрива в стаята с още няколко души, които грабват столовете в нея, за да барикадират вратата. Бутилка шампанско, оставена в малък хладилник, е единственото оръжие, с което разполагат.
Много от хората около него са ранени и телата им кървят, всички се опитват да си помогнат взаимно. Мъж притиска с ръце рана на простреляна в бедрото жена, спомня си Макджънкинс. На всичкото отгоре стаята се наводнява от спукана тръба и течът достигна до глезените на укриващите се в нея. Водата започва да се стича надолу по стълбите, а те се притесняват, че това ще издаде на терористите къде се намират.
Избухва експлозия, която „разтърси цялата стая, а може би и цялата сграда“. По-късно Макджънкинс научава, че това е бил един от терористите-самоубийци, който се е самовзривил.
Не по-малко шокиращо е преживяването на озвучителя на групата Шон Лондон (Shawn London). Когато атаката започва, той е в задната част на залата, близо до вратите. „Шоуто вървеше добре, всички се кефеха максимално, усмихваха се, танцуваха и пееха всяко едно от парчетата ни. Беше вълнуващо“, спомня си Лондон.
Но тогава той чува оглушителен шум зад себе си, като в първия момент си мисли, че някой хвърля пиратки. Оказва се обаче, че двама терористи стрелят напълно безразборно. Хората започват да се свличат на земята – някои от тях мъртви, други ранени. Част от феновете започват да бягат към звуковия му пулт и се скриват зад него.
„Все още стоях прав и успях да видя един от терористите, той погледна право към мен и стреля, не ме уцели, куршумът му попадна в пулта ми и копчетата се разхвърчаха във всички посоки“, казва Лондон. След това той ляга на земята, където са и другите хора около него. „Имаше кръв навсякъде“, спомня си той с ужас. Всички около него притихват, надявайки се стрелбата да спре.
„Но той стоеше там и продължаваше да стреля и стреля, проливайки кръв. Крещеше с пълно гърло „Аллах е велик“ (Allahu Akbar). Tова беше моментът, в който разбрах какво се случва“, допълва Лондон.
Когато чуват, че патроните на терориста са свършили, всички, криещи се зад пулта, се опитват да избягат. Шестима от тях успяват, но останалите се връщат към скривалището си, тъй като стрелбата започва отново. Лондон изчаква и след още няколко десетки изстрела вдига ранено момиче, намиращо се близо до него, и го избутва към изхода. Терористът възобновява стрелбата точно когато двамата са на около 30 сантиметра от стъклената входна врата. Изстрелите му я строшават на малки парченца, но не уцелват Лондон и момичето, които успяват да излязат на улицата.
Хюз разказва, че след като успяват да се доберат до полицейския участък, той се обажда на своя колега и съосновател на бандата Джошуа Хоум (Joshua Homme). Той по принцип не ходи на турнетата на групата и затова не присъства в зала „Батаклан“ в нощта на терористичната атака. „Трябваше ми малко време да осъзная, че това наистина се случва. Медиите все още не бяха съобщили нищо“, спомня си Хоум. Той веднага отива до офиса на групата, за да, както казва – „направя всичко възможно да ги върна обратно у дома“.
Двамата с Хюз, като съоснователи на групата, провеждат и отделно интервю с Vice. В него те говорят за бъдещето на Eagles of Death Metal в контекста на случилото се.
Хюз споделя, че няма търпение да се върне в Париж и да свири там отново. „Искам да сме първата банда, която ще изпълни концерт в „Батаклан“, когато тя отвори врати отново. Защото бях там, когато тя притихна. Нашите приятели отидоха, за да слушат рок и загинаха. Искам да се върна там и да живея“, казва той.
През сълзи Хюз и Хоум коментират героизма и смелостта на хората, които са рискували или загубили живота си, опитвайки се да помогнат на другите. 36-годишният Ник Александър (Nick Alexander), който продава рекламни стоки на бандата, е сред жертвите на терористите. Той загинал в опит да предпази свой приятел. „Така и не извика за помощ, когато кръвта му изтичаше, защото не искаше други да пострадат“, казва Хоум.
„Ние представляваме феновете, които не оцеляха, хората, които не се спасиха – тези, чиито истории може би никога няма да бъдат разказани“, допълва той.
Хюз описва как терористите са убили фенове, които са потърсили убежище в гримьорната на групата. „Няколко души избягаха в нашата гримьорна, а убийците влязоха и ги застреляха до един, с изключение на момче, което се беше скрило под коженото ми яке“, спомня си той и допълва: „Хората бяха толкова изплашени, някои се преструваха на мъртви. Много загинаха, защото не искаха да изоставят приятелите си. Те се изпречиха на пътя на куршумите, за да спасят други“.
Хоум споделя, че иска да разговаря с родителите на всяка от жертвите, но признава, че не знае как може да им помогне в тази ситуация. „Просто искам да падна на колене и да им кажа това, от което имат нужда. Всъщност, няма какво да кажа наистина, защото думите просто не са достатъчни. Това е ОК. ОК е да няма думи за такова нещо. Може би просто не трябва да има такива“, допълва той, държейки в треперещите си ръце лист с имената на загиналите, написани от него.
Членовете на групата са категорични, че ще продължават да правят музика. „Музиката е нашият живот. Няма начин да не продължим да се занимаваме с нея“, казва Макджънкинс.
Със сълзи на очи басистът допълва: „Нека хората да споделят с нас, да разказват своите истории – не искаме това да спира. Всеки, който желае да се свърже с нас, е добре дошъл по всяко време. Да свирим всяка вечер и да виждаме тези усмихнати лица в публиката – това ни кара да продължим. Това ни кара да правим шоу. Заради това свирим. Няма начин да не правим това отново“.
Видео с цялото интервю може да гледате тук:
Жертвите на джихадистите, които проведоха свои атаки и на други места във френската столица, освен в зала „Батаклан“, вече са над 130.
На водещата снимка: Джош Хоум (вляво) и Джеси Хюз (по средата) по време на интервюто, дадено за основателя на Vice Шейн Смит. Източник: Vice Media/PA
За написването на горния текст са използвани видеото на Vice, статия на The Guardian и други източници
