Ако има нещо, което никога няма да ни омръзне, то е да ви напомняме колко е важно да четете книги. Както и разбира се, да ви повтаряме колко горещо ви препоръчваме това занимание пред гледането на телевизия. Но както добре знаем, всяко правило си има изключения. Дори и това. Компромисът, който правим в този случай, се случва благодарение на интересната идея на едно още по-интересно момиче, което имаме удоволствието да познаваме лично.
За рождения си ден преди месец Боги получава подарък, който рядко присъства в списъка с желания – стар телевизор, който тя превръща в нестандартна библиотека за книгите си. Макар и излязъл от мода преди повече от 30 години, тя го възражда, правейки го най-интересния телевизор в нашите очи. И така, от руската машина Silelis – черно-бялата мечта на нашите дядовци, до цветното местенце, където пазим книгите си – пътят не е дълъг. Трябват ви само малко креативност и вдъхновение. Все неща, от които книгите изобилстват. Отскоро и един телевизор.
А ето и самия процес по преобразяването на телевизор в библиотека, обяснен от самата ѝ създателка:
Най-първо заставаш срещу телевизора и го гледаш „умно“. Особено защото това малко червено съкровище тежи наполовина на мен и честно казано, преди да отворя кутията, доста се чудех какво ли ще открия вътре. Е, ако бях момче, може би доста по-добре бих обяснила какво съм открила вътре, но тъй като мъжете надали биха се захванали точно с това, ще кажа, че вътре имаше всякакви железа. Признавам, че за да се отвори кутията и да се развинтят болтовете, помолих за съдействие прекрасния си баща и след това последва зверско дърпане на железата, както и доста счупени пластмасови неща.
Като цяло очаквах, че ще отнеме повече време. Финално за около половин час успях да освободя кутията. Последва цял час почистване, чудене „хммм, къде да сложа този телевизор без кинескоп“, хаха (впрочем, ако бях талантлив художник, щях да потърся начин да запазя само кинескопа, за да бъде изрисуван, но това е друга тема) и финално моят book keeper си намери място. Намери си и книги и определено много ме радва. Всеки ден.
Истината е, че има още много работа по него – иска ми се да се развихря и с кутията на телевизора. Идеите ми вече са ясни, липсва ми само свободно време, в което да ги приложа. Но ще дойде и този момент 🙂
Така че това е моята история на един супер сладък подарък от едни невероятни хора, които ме слушат (а тези, които ме познават, знаят, че рядко млъквам) и които много обичам.
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще прочетете още любопитни и вдъхновяващи истории.
