Мнозина от българските книгомани я познават лично или косвено. Други са я срещали на Алеята или на Панаира на книгата, където тя вече на няколко пъти озарява с усмивката си щанда на издателство „Сиела“. Трети я знаят най-малкото по име вследствие на активното й участие в групата за четящи във Facebook „Какво четеш…“, зад която седи популярният книжен блогър и неин колега в „Сиела“ Христо Блажев.
Тя се казва Мария Найденова, но предпочита да я наричат Рия. Завършва средното си образование в НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“ в София. Мария кандидатства и в български, и в британски университети. В крайна сметка се озовава в Университета в Оксфорд, където следва антична история и класическа археология.
Когато пристига във Великобритания, Рия привиква сравнително бързо към начина на живот в страната. Най-силно усеща отсъствието на семейството и приятелите си, като към първото причислява и котката. „Основните трудности бяха свързани със самото образование: свикването на по-забързаното темпо на обучението, университетските очаквания за разлика от гимназиалните, писането на есета, което никога не бях правила преди. Трудно ми беше и свикването с това да правя презентации – нещо, което не се преподава в българските училища, а е важно умение“, разказва тя.
По време на обучението си Рия кара стажове в сферата на археологията и книгоиздаването. След като завършва бакалавърската си степен през лятото на 2013 г., прави стаж в малко лондонско издателство, след който се завръща в България. „Човек живее там, където работи“, казва Рия. „Мисля, че е погрешно това, което много хора правят – да започват от държавата, в която искат да живеят, и след това да търсят работа. По този начин им се налага да се примиряват с варианти, които не са непременно по-добри, отколкото ако бяха взели решението да градят кариера на други места“, коментира тя.
Снимка: Мария Найденова
Рия изпраща документи за кандидатстване за работа до няколко английски издателства. Тъй като животът в Лондон е прекалено скъп, тя решава да се върне в София, а междувременно преминава през няколко интервюта по Skype. Междувременно започва да се оглежда за възможности и у нас. По-малко от месец след завръщането си Рия се присъединява към екипа на „Сиела“ като редактор. Тя се стреми да допринесе към положителните промени в издателството, което е едно от големите на българския книжен пазар.
„Сещам се за откъс от книга, която ние издадохме, в който става дума за преценяването на възможностите и вземането на решение къде да започнеш работа: „Когато компанията се разраства бързо, има повече работа за вършене, отколкото хора, които да я вършат. Ако ти предложат място в космическа ракета, не питаш какво е мястото. Просто се качваш“, казва чаровната редакторка.
Година и половина по-късно Рия е изключително щастлива от решението си да остане в България, както и от работата си в българското издателство. Ежедневието й е доста натоварено и изпълнено с множество отговорности. Това обаче никак не я плаши, защото прекарва часове наред сред разнообразна българска и чуждестранна литература и интелигентни, възпитани и приятелски настроени млади хора, които споделят интересите й.
Рия бързо се приспособява отново към българската действителност. Спомня си обаче, че в началото са й липсвали някои приятели, с които се сближава в Оксфорд. „Най-голямата трудност като че ли беше да свикна с липсата на приятелите ми от университета, които с няколко изключения бяха англичани. Но и те не останаха дълго в Англия! Един отиде в Щатите, друг в Германия, трети в Китай, двама други също обмислят преместване на изток. Светът днес е наистина динамично и мобилно място“, казва тя.
Снимка: Мария Найденова
Рия признава, че се дразни от намеците на някои хора, че връщането в България е крачка назад. Тя е убедена, че всеки един от нас носи отговорност за собствените си решения. Вместо да се съобразяваме с очакванията на околните, казва Рия, трябва да правим онова, което считаме за правилно, и да се стремим към изграждането на успешна кариера, а не просто към намирането на „работа, която плаща сметките“.
Българите, които гледат на евентуално свое завръщане тук в България като провал, изпускат „страхотни възможности“, категорична е Рия. Светът е голям и подобни възможности дебнат отвсякъде. Днес те са и далеч по-достъпни благодарение на бързия и сравнително евтин транспорт.
„В момента са тук, в България, вчера са били на друго място, кой знае къде ще бъдат утре? Защо връщането в България да е гаранция, че никога няма да отидат никъде другаде?“, риторично пита Рия.
*TrueStory.bg препубликува горната статия от сайта на сдружението на българите с опит в чужбина „Тук-Там“. Тя е част от поредица на организацията за историите на българи, следвали и/или работили зад граница, които впоследствие са се завърнали у нас, за да живеят и да се развиват тук. TrueStory.bg си партнира с „Тук-Там“ и ще препубликикува текстовете от поредицата с изричното съгласие на организацията. Считаме, че те са логично допълнение и продължение на активно поддържаната ни рубрика с истории на българи, живеещи в чужбина.
