През лятната си отпуска най-накрая имах време да прочета закупената преди месеци книга на един от любимите ми автори. „Папагалите от площад Арецо“ (изд. на „Леге Артис“) на Ерик-Еманюел Шмит е страхотно четиво и напълно оправда очакванията ми.
Действието, както може да се предположи, се развива в жилищните сгради около площад Арецо в Брюксел. Интересното и странното на този площад е, че дърветата там приютяват ято нетипични за белгийския климат папагали. В творбата има достатъчно метафори, като най-очевидната са именно летящите животинки. Чрез тях всички герои са малко или много свързани, а историите се развиват през техните очи. Папагалите са странни за европейската действителност същества, които въпреки това са се научили да живеят пълноценно там и не искат да напуснат мястото. Също като любовта, която може да покълне там, където не си очаквал.
Хората, живеещи около площада, един по един получават запечатани жълти пликове с тайна бележка, която отключва редица събития. Сюжетът се развива пласт по пласт, първо с историята на един, а след това на друг от героите. Плавно се разкриват образи, в които всеки може да открие част от себе си.
Всъщност в „Папагалите от площад Арецо“ се говори много и за сексуалността – неизменна част от нашата личност. Шмит представя в различни истории асексуалността, хомосексуализма, хиперсексуалността и други. Разказите и героите са чувствени и много реалистични. Не мога да преценя коя от житейските истории ме впечатли най-много. Дали тази на аристократа-банкер, който отрича важна част от себе си, или на еврокомисаря по конкурентоспособността, който е дал воля на непристойните си желания, или на писателя, който влиза в странна, нехарактерна за нашето общество връзка (за последния се чудя дали Шмит е включил автобиографичен елемент).
Книгата е написана в типичния за Шмит стил – многопластови герои, разнопосочни желания, очаквано неочакван завършек. „Папагалите от площад Арецо“ разказва за любовта и за различните й измерения. Както винаги Шмит иска да покаже колко са различни хората и колко много визии за любовта може да има.