Петя Кертикова: Клубът на позитивните новини се разраства

През последните три години имам честта да интервюирам българи с огромни сърца, които обичат това, което правят, предпочитат да действат и да търсят решения, вместо само да се оплакват, и ежедневно разчупват клишета и стереотипи.

Най-пресният пример е Петя Кертикова – водещ на съботно-неделните новини по Bulgaria ON AIR и автор на рубриката „Завърналите се с Петя Кертикова“ в рамките на сутрешния блок на същата телевизия. В материалите за рубриката си Петя представя българи, избрали да се приберат в родината си, защото тук виждат прекрасни възможности за професионално развитие и добър живот.

Родена и израснала в Русе, Петя е дългогодишен състезател по лека атлетика на средни и дълги разстояния. Носител е на редица златни медали, купи, грамоти и отличия и е бивш шампион на България в дисциплините 800 м, 1500 м и 3000 м гладко бягане. През 2005 г. се класира на 4-то място на 3000 м гладко бягане на Младежката олимпиада в Линяно, Италия.

Петя завършва средното си образование в Спортно училище „Майор Атанас Узунов“ в Русе. През 2007 г. заминава да учи на пълна спортна стипендия в Southern Methodist University (SMU) в Далас, Тексас. Още първата година обаче прекъсва спортната си кариера, тъй като лекарите ѝ откриват ранна форма на остеопороза. Петя приема тежко раздялата си с активния спорт, но не се обезкуражава. Вместо това завършва „Телевизионна журналистика“ с амбицията един ден да стане спортен журналист и така да остане близо до голямата си страст.

След дипломирането си Петя се връща в България и прави тримесечен стаж в bTV. По-късно ѝ се отваря възможност да започне работа като репортер на базираната в САЩ българска телевизия Bulgarian International Television (BiT). Заминава за Чикаго и остава там в следващите близо 5 години. В края на 2016 г. Петя се мести в студиото на телевизията в София. През юли 2018 г. се присъединява към Bulgaria ON AIR, където продължава да прави „Завърналите се с Петя Кертикова“.

Петя счита за своя мисия да търси добрите истории и да ги разказва по такъв вдъхновяващ начин, че да дава надежда на все повече българи, че тук също може. Вярва, че „клубът на позитивните новини се разраства“, и се радва, че е сред пионерите на позитивната журналистика у нас.

Как ти хрумна идеята за рубриката „Завърналите се с Петя Кертикова“?

Петя Кертикова: Започнах да я правя, когато се прибрах в България, в софийското студио на BiT, някъде 2-3 седмици, след като стъпих на родна земя. Направи ми впечатление, че не се говори за тези другите хора, за тези, „лудите“. Масово хората се обръщат към българите, които си идват от чужбина, с думите: „Ти луд ли си, защо си се прибрал? Връщай се обратно!“. Казах си: „Работя в медия, чиято насоченост е за всички пръснати по света български емигранти. Аз трябва да разказвам тези истории“. Харесва ми. Изстрадала съм го, преживяла съм го, повече от 10 години съм била в Щатите. И започнах да го правя. Тогавашното ръководство веднага прие идеята [и] започнах да я реализирам.

Трудно ли беше да убедиш Bulgaria ON AIR да продължиш рубриката си, след като се присъедини към техния екип през юли тази година?

Петя Кертикова: Не, не беше трудно. За мен беше много важно рубриката да бъде с мен и когато от Bulgaria ON AIR се съгласиха да я продължа в техния ефир, това ме направи изключително щастлива.

По принцип хората си мислят, че телевизията изначално предлага само негативно съдържание, докато ти и някои други журналисти показвате, че телевизията може да носи и позитивизъм.

Петя Кертикова: Масово схващане е, че новината трябва да е нещо лошо. Това далеч не е така. Факт е, че във времето, в което живеем, зачестиха терористичните атаки. Всеки ден научаваме за десетки инциденти, катастрофи… Новините, особено в България, открай време са предимно негативни. Но съм далеч от мисълта, че с това се изчерпват. Радвам се, че и в Bulgaria ON AIR разчупваме модела и показваме много щастливи истории, добри примери, както и новини, свързани с култура. Важно е хората да са информирани за всичко, което се случва около тях, но е необходимо да има баланс и да се съобщават не само проблемите, но и техните решения. В САЩ ситуацията също е по-различна, а в Германия например сутрешните блокове са пълни с позитивни новини.

И много по-малко политика.

Петя Кертикова: Абсолютно. Тук станеш ли сутрин, около час и половина са теми, които се въртят около политика.

Но ситуацията може да бъде променена.

Петя Кертикова: Всеки един навик може да бъде изкоренен, стига човек да има дисциплината, волята, духа… Може би се намесва спортистът в мен, защото аз дори и вече да не съм професионален атлет, все още тренирам, макар и не активно. Няма нещо, което да не мога. Не, излъгах те, всеки ден губя борбата със себе си – страшно съм нетърпелива! Искам ей така [щрака с пръсти] да се случват нещата. Ако зависят от мен, ще направя всичко по силите си, няма и да спя, [но] ще го свърша. Обаче когато зависи от някой друг, нямам нерви и нямам търпение. Ето тази борба губя!

Според теб кое е по-важно: какво показват медиите или какво гледат и искат хората? Защото и медиите все пак предлагат това, което се гледа.

Петя Кертикова: Моята рубрика, например, носи позитивизъм, носи една друга история, която хората тук не чуват. Може би нарочно не чуват, за да има все повече такива, които си тръгват през Терминал 2. Обаче ето, че я има и другата страна. Мисля, че целите на масовата комуникация се изместиха малко. Преди [те трябваше] да информират – чисто и просто информация. Гледаш едно лице, нямаш хиляда камери, нямаш хиляда плана, нямаш трета, втора, обърни се, картинка отсам, оттам видео, виртуална стена, тук ти излиза Тръмп, тук Хилъри, тук някой друг… Стана едно състезание, което не на всяка цена носи информацията, която би била полезна на хората. Сякаш картинката стана по-важна от смисъла, от съдържанието.

Има глад за позитивни истории. Всяка медия решава кога да им даде по-голяма трибуна. Въпреки че в много блокове например след 09:00 часа можеш да видиш много хубави неща – култура, спорт, музика. Ето вчера [17 декември] в сутрешния блок на Bulgaria ON AIR гостува една българска джаз изпълнителка [става въпрос за Мая Нова, която живее 10 години в Сингапур и след това се мести в Ню Йорк], която се замисля да се прибере в България. Много, много, много се радвам на такива истории! И не защото наивно търся доброто. Напротив, смятам, че съм здраво стъпил на земята човек. Нямам розови очила на лицето си, знам какво се случва, виждам го, плача, ядосвам се, че не мога да направя нищо понякога. Спирам, помагам, но невинаги е достатъчно. Сигурна съм, че има много хора, които с действията си провокират положителна промяна. Тя тръгва от един човек – тук един, там един, те се събират.

Питам те за позитивните новини, защото според мен това е ниша.

Петя Кертикова: Не знам доколко е ниша, но със сигурност разказването на позитивни истории и поставянето на фокус върху положителните новини е кауза, която си заслужава. Затова се радвам, че скоро ще станат две години, в които представям такива истории [вече около 50]. Знаеш ли колко е хубаво, когато някои роднини – дядовци или баби, гледат рубриката и чуят историите на нечии внуци, които са се прибрали в България след дълги години в чужбина. Въпреки че не са техни деца, те ги гледат страшно развълнувано. Присъствала на такъв момент. Много мило ми стана, много топло на душата. Човекът каза: „Дано един ден и моето се прибере!“.

И просто не можеш да си представиш колко много са хората, които се прибират. Наскоро например посетих Атина и случаен човек ме заговори на летището. Каза, че ме е разпознал от рубриката, сподели ми историята си – завършил е престижен университет във Вашингтон, има голямо поле за развитие пред себе си, но каза, че обмисля да се прибере в България.

Аз смятам, че един от проблемите е, че когато представяш вдъхновяващи българи, каквито аз също имам щастието да интервюирам редовно, хората казват, че това е балон, че става въпрос за една малка част от населението. А всъщност ти знаеш, че тези добри хора изобщо не са малка извадка.

Петя Кертикова: Те са навсякъде, просто трябва да им се обърне внимание. Понякога дори самите хора са забравили колко са уникални. Често ми казват: „Ах, такива [вдъхновяващи хора] няма“. Добре, аз кого снимам?

А срещаш ли негативни коментари от рода на „Да, тези хора са успели, ама са успели, защото са роднини на еди-кого си“, или „Те са се върнали, защото имат пари“, или „Те са се върнали, защото в техния сектор има бум“?

Петя Кертикова: Срещам, но все по-малко. Да оставим настрана ИТ сектора, който се развива добре в България, а и не само в България. Познавам човек, може би на годините на баща ми, който е диригент и се прибра от Ню Йорк, за да обучава деца да свирят. Той направи този голям избор и то на години, на които [почти] никой не прави обратната крачка. Много хора, като се чуем да уговаряме интервю, ми казват: „Не мисля, че съм успял, не мисля, че моята история е добра“. Първо, какво значи да си успял? Второ, коя история е добра? Това е личната история на човека. Не ги подготвям преди интервютата. Обичам да показвам естествените им реакции.

Сред всички истории, които си направила за рубриката си досега, има ли някоя, която ти е най-любима?

Петя Кертикова: Не мога да ги деля. Рубриката ми е като дете. Няма почивен ден за нея – постоянно гледам, чета нещо, търся събеседници. Онзи ден интервюирах човек, чиято история искам да представя може би от повече от половин година. Той се занимава с бойни изкуства и е т.н. етичен хакер [репортажът предстои да бъде излъчен по Bulgaria ON AIR].

Вече минаха 2 години от завръщането ти в България след дълъг престой в САЩ. Щастлива ли си тук?

Петя Кертикова:  Завърших телевизионна журналистика в Далас през 2011 г. После се прибрах, [но] всъщност никога не съм искала да съм в чужбина. Първия път заминах на пълна спортна стипендия да уча и да тренирам. Дори не съм си представяла, че ще се озова в един момент в Щатите. Помня, че ме изсипаха от един самолет, не знаех къде се намирам. Завърших и в деня след дипломирането се прибрах. Започнах стаж в bTV, останах 3 месеца там и после се отвори някак този парашут за Чикаго. Антон Хекимян всъщност ме препоръча. Сега съм пак тук и се надявам да остана. Стои ми се тук, близо до близките ми, до майка ми, която виждам често, правят ми се хубави истории, показва ми се другото лице [на България]. Мисля, че на хората това им трябва, за да повярват, че и тук могат да се случват нещата и че не всичко е непременно негативно.

Кой от репортажите, които направи през 2018 г., оставил най-траен отпечатък в съзнанието ти?

Петя Кертикова: Няма да забравя една командировка в Чепеларе. Снимах един много готин човек – Станислав Вангелов, който има офиси за дистанционна работа в планината. Бивш сноубордист, и ски е карал, в момента горе е направил уникално местенце, където хората се пързалят, има иглута, какво ли не. Бяхме седнали – той на чаша вино, аз на чаша чай, и си говорим. И той каза, че в България липсват съединители, че има една сграда в центъра на София, на която отгоре пише „Съединението прави силата“, но съединители няма. И като се замислиш, има нещо вярно.

https://www.youtube.com/watch?v=iB-wYaGZPYo

За финал: имаш ли вече планове за 2019 г.?

Петя Кертикова: Много искам да видя едни от първите истории, които съм снимала – къде са сега тези хора, дали са останали в България, дали още дерзаят тук, какво правят, как се е променил животът им. Имам много други идеи, свързани с рубриката. Много съм благодарна, че намерих и телевизионен ефир, който не само ми дава възможност да разказвам тези позитивни истории, но и в който те се вписват много добре. На себе си желая само здраве, за да мога да разкажа още истории на завърнали се наши сънародници, които тепърва ще дават надежда и на други да се приберат.

Заглавно изображение: Мартин Ангелов, Kniaza Photography

---