Какви са идеите на младите за бъдещето на България? Как те желаят да внесат промяната в средата, в която живеем? На тези въпроси дадоха отговор шестима млади момчета и момичета по време на първата част от форума BG КЛЮЧе. Тя се проведе на 31 октомври в клуб „Библиотеката“ в Пловдив. Повече за инициативата и организаторите й може да прочетете ТУК.
Росица Кратункова, Кристина Сантана, Симеон Петров, Димитър Семков, Ангелина Илиева и Вяра Попова. Ентусиазирани, млади, амбицирани и убедени в своите идеи. На пръв поглед идеите нямат много общо помежду си и обхващат много различни теми, но това, което ги обединява, е именно ключът, който всеки от тях държи като носител на промяната, коментират организаторите на форума.
Роси много обича да говори. За митовете и стереотипите. За малцинствата и хората. За „Столипиново“ и една невидима завеса, която ни пречи да видим хората зад нея. Хората със своите проблеми и начин на живот, но хора с потенциал и възможности. Да погледнем през завесата за личните истории и примери на „Столипиново“ като най-голямото циганско гето в Европа, но и квартал с бизнес потенциал, в който няма нищо страшно. Възникват въпроси и е нормално. Интеграцията двустранен процес ли е? Къде и какво правят институциите в процеса? Как заедно да преодолеем тази невидима завеса, която ни пречи да общуваме като хора с хора, без разделение?
Криси преведе публиката през пъстро и цветно пътуване до Латинска Америка и непознати места на хиляди километри разстояние. Но всъщност пътуване към себе си, за да преодолеем предразсъдъците и стереотипите, които ни пречат да опознаем и открием другите шарени светове около нас. Дотолкова забелязваме първо различието, че забравяме колко много си приличаме. Защото сме хора с еднакви проблеми, независимо дали сме тук или там, с лични драми и купища въпроси, които всеки ден си задаваме. Въпреки различията ни като личности и като култури, приликите ни правят едно цяло, и е по-добре да градим мостове, а не стени. Когато сме заедно, можем да намерим решение не само на своите, но и на общите проблеми помежду ни. Следващият път, когато срещнете непознат човек, не търсете различията помежду ви, а открийте приликите. За лютата чушка… с любов от Мексико!
Симо е търсач на възможности. Дали са напълно изгубени и можем ли да си ги върнем след 12 години, зависи от нас. Можем ли да се научим на социални умения и работа в екип в училище или е необходимо нещо друго? Нещо повече от формалното образование, нещо, което да го допълни и разшири. А именно гъвкаво, креативно и интерактивно неформално образование, за да направим първата стъпка към връщането на 12-те години изгубени възможности в училище. Няма три лесни стъпки! Защото пътят не спира. Няма и правилен път, но е нужен навигатор, който да води напред, за да е сигурен в успешната реализация на рали състезателя, който хвърчи по пистата. Да, стават и грешки, но чрез тях се учим и се въвличаме в процеса. Защото никой не се мръщи, докато рисува с боички… на стената. Е, поне не, докато не го хванат мама и тате… или шефът.
Темата на Митко беше свързана с младежката емиграция и начините да задържим младите хора в България. За времето, в което Форум КЛЮЧе гостуваше на Пловдив, 7 млади хора вече емигрираха от България, пресмятат организаторите. Проблемите от младежката емиграция все повече се задълбочават, а няма единна държавна политика по въпроса, което влияе много отрицателно на развитието ни като народ и държава. Само с общи усилия можем да направим България привлекателна за младите хора, за да има живот и след Терминал 2.
Училището може да изгражда личности и да създава лидери! Какво е да си учител в България, разказа Ани. Училището може, да… когато всеки поеме отговорност към процеса на образование. Когато се провокира нуждата от разбиране, ученето се случва. Провокира се интерес. Това е колективна отговорност. Човек трябва да е отговорен за обществото в което живее. Училището може да… Мотивиращите примери са именно тези хора, които срещаме всеки ден вкъщи, в класната стая, на улицата.
Какво правите, когато искате нещо много силно? Нямате търпение то да се случи, нали? А какво се случва, ако това желание е въпрос на живот и смърт? Вяра силно вярва, че всеки може и трябва да има правото да спаси човешки живот. Темата ѝ бе свързана с улесняване на процедурата за заявяване на съгласие или несъгласие за трансплантация на органи при смърт. Уважено право на избор и един красноречив ясен отговор – да или не. Желание, което няма гаранция, че ще бъде уважено при сегашните условия, но Вяра иска да промени това.
Това са те, 6 от 12-те КЛЮЧета към промяната.
Втората част от форума ще се проведе в София на 14 ноември от 11 часа в Учебния театър на СУ „Св. Климент Охридски“ @лма @лтер, (бул. „Цар Освободител“ №15). Всички са поканени, а входът е свободен.
Тогава още шестима млади хора ще представят своите идеи за по-доброто бъдеще на България. Да им пожелаем успех. 🙂
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще откриете още информация за инициативи, които си струва да познавате.
