Плюсът на това да се чувстваш зле е, че пишеш добре. Супер тъпо. Все трябва да плащаш за едно с друго. А винаги толкова съм мразила да се занимавам със сметки, заклевам се. Такова е положението, обаче. Добре дошли в материалния свят, където всичко си има цена. В един момент животът те гушка и приспива, в следващия те изритва по задника с гнусна усмивка и: „Хвана ли се?”.
Хванах се. И не ми се пуска. Защото да живееш, както ти е било хубаво, си е най-хубаво. Да се гушкаш, както ти е било удобно, си е най-удобно. Да си знаеш, че те чакат, да си мислиш, че си важен. Че те мислят. Кой си мисли да се пусне?
Откакто се помня, все се чудя какво е любовта. И е преминала през адски много вариациии в главата ми – от пълна скръб до нещо толкова яко, че да ми спре сърцето.
И след всички сложни определения, днес за мен означава нещо много просто.
Означава да сготвиш грах за първи път. И мляко с ориз! Да не си си мислил, че ще погледнеш готварска печка, а да си измислил своя собствена рецепта. Да ти кажат „Good job”, което за някой може би означава „Пфф”, а за теб – усмивка до ушите. Да станеш в 7, а да ти се спи до 12. Да се люлееш на люлка. Да нямаш котка и бира и да не ти пука, хаха.
Да напишеш това, за да не го забравиш никога.
Да приемеш, дори да не разбираш.
Да се пуснеш, дори да не искаш.
Думите не са сила. Сила са чувствата, които ни карат да ги пишем. И все пак – плюсът на това да се чувстваш зле е, че пишеш добре.
Зле ми е. Права ли съм?