И до днес литературата съумява да запази своя чар и популярност. Но макар голяма част от младите хора все още да избират книгите като средство за забавление, множество жанрове вече са позабравени и заменени от нови, по-модерни техни версии. Популярните книги от миналото, сега са просто прашасало наследство по рафтовете в бабината къща. Въпреки че имена като Джейн Остин, Джон Стайнбек или Джордж Оруел не са напълно непознати на младежите, техните предпочитания клонят повече към съвременници като Джон Грийн, Дж.К.Роулинг, Рик Риърдън и други.
Ако погледнем отблизо родната ни литература, положението някак се влошава. Над обществото ни тегне тенденцията да се забравят писатели, чиито имена не са често спрягани и не са включени в задължителната литература в училищата. Творбите на Ботев, Вазов, Яворов и Смирненски безспорно са повече от незаменими, но е илюзорна идеята, че чрез творчеството на тези стожери в литературата, националното ни литературно богатство се изчерпва.
Наскоро, при едно тършуване из домашната библиотека, се натъкнах на книгата “Многото имена на страха”от Любен Дилов баща. Признавам си, че до този момент не знаех много неща за този писател. Дори с изненада открих, че голям брой хора са запознати с името Любен Дилов, единствено заради сина му, носещ същото име. И въпреки забравата, която му носят годините, в историята на родната ни литература той винаги ще остане запомнен като основоположника на известния в днешно време жанр – научна-фантастика. Макар преди него да е имало и други творци, пишещи на такава тематика, Любен Дилов е първият, който успява да премахне негласното вето над жанра, за да стане той достъпен до широката аудитория. Творбите му са със сатиричен характер, подтикващ читателите да се вгледат по-надълбоко в нещата от живота, макар сюжетите да ги отвеждат в някое далечно време и място.
След кратко проучване, открих и други писатели, чието творчество заслужава да бъде припомнено на обществото. Както казва друг наш бележит поет, Кирил Христов – “Езикът на един народ е най-великото негово дело”. Защо тогава забравяме тези, които боравят най-добре с него?!
Произведения на Кирил Христов започват да излизат през 1894 г. и веднага се увенчават с успех. Самият Иван Вазов става покровител на младия творец и го провъзгласява за най-талантливия поет на модерната литература. Макар и спечелил сърцата на читателите по онова време, Кирил Христов е смятан за доста нестандартен и скандален поет, поради което неговите произведения са едни от най-цензурираните в българската литература, а техни пълни версии и издания няма и до днес.
Името Радой Ралин може и да е познато на мнозина, но творчеството му със сигурност е потънало в бездната на забравата. Ралин е познат на обществото, заради сатиричната си натура и активното си противопоставяне срещу общоприетите норми. Освен в социален план, той указва влияние и в литературата като възражда множество нетрадиционни български жанрове, обогатява езика с множество думи-хибриди и модернизира притчата, поговорката, баснята и други жанрови форми.
Ще завърша с една дама, чийто живот е по-противоречив и от книга – Яна Язова. Младата писателка има изключително тежка съдба, не само приживе, но и след смъртта си. Макар да публикува свои произведения в различни вестници и списания, множество нейни неиздадени ръкописи изчезват след кончината ѝ. Има хипотези, че наш прочут поет е опитал да присвои неин роман за Левски и да го издаде от свое име. Произведенията на Яна Язова се отличават с дълбок психологизъм и емоционална наситеност. Чрез творчеството си, тя се опитва да изобличи гнева, който според нея разрушава устоите на обществото. Тя е и първата българска писателка, която пише исторически роман с небългарска тематика.
Този кратък списък с имена има за цел да възроди спомена за видни български писатели, защото това, което те са създали и заради което са дали живота си, дава сила на нас, техните наследници, да претворим реалността, в която живеем, стига само да имаме добър пример, от който да се поучим.
