От премиерата на „Полет над кукувиче гнездо“ на режисьора Стефан Спасов в старозагорския Драматичен театър „Гео Милев“ са минали повече от две години, но спектакълът продължава да предизвиква бурните аплодисменти на зрителите и да ги изправя на крака всеки път, когато се играе. Причината, разбира се, не е една – много са.
Пиесата е създадена по едноименния роман на американския писател Кен Киси, публикуван в началото на 60-те години на XX век. С бунтарските си послания и скандални истини творбата предизвиква истински литературен фурор, а с нея Киси си печели както много привърженици, така и немалко критици. Съвсем естествено, броени месеци след публикуването си тя получава и театралната си версия, която се радва на същия отзвук и популяризация. Екранизацията й е неизбежна и, макар че закъснява с цели 13 години, сякаш за да изнерви от чакане още повече феновете на качественото кино, е повече от успешна. Филмът на режисьора Милош Форман заслужено грабва пет награди Оскар, а ролята на главния герой Рандъл Патрик Макмърфи неслучайно е „поверена“ на невероятния Джак Никълсън.
В този ред на мисли, никак не е учудващо, че вече две години „Полет над кукувиче гнездо“ жъне същия бляскав успех и на старозагорската театрална сцена. Необичайната история се развива в мрачна и зловеща психиатрична клиника, където по стечение на обстоятелствата попада един… специален пациент – бившият затворник Рандъл Макмърфи. За разлика от другите обитатели на болницата, които тотално са загубили мечтите и желанието си живот, Макмърфи има концентрирана цялата енергия на Вселената в себе си и е готов да живее на пълни обороти, без много-много да се съобразява с каквито и да е било правилници. Така, твърде бързо с бунтарското си поведение той успява да вбеси старшата сестра на лечебното заведение – сестра Речид, чиято основна цел пък е, вместо да лекува душевноболните, да поддържа малодушието им и да ги потиска, подхранвайки по този начин собствената си нужда за власт и влияние. Опърничавият затворник обаче не може да бъде „лекуван“ с малодушие, защото той е „голям“, както го определят неговите нови приятели от клиниката. Точно така – Макмърфи е от онези личности, които никога не се отказват от свободата, както и от правото си на избор. И още: от онези личности, които с харизмата и силата си, са способни да променят съдбата на много хора, каквото и да им коства това.
В ролята на запомнящия се персонаж на Киси блестящо се превъплъщава актьорът Станимир Гъмов. Интересното е, че Гъмов е старозагорец, но се изявява на театралната сцена в родния си град за пръв път именно с участието си като гост в „Полет над кукувиче гнездо“. С невероятна лекота и с безспорен професионализъм талантливият актьор успява да се „слее“ с образа на Рандъл Патрик Макмърфи до такава степен, че, убедена съм, ако беше жив, самият Кен Киси щеше да помисли, че халюцинира, виждайки героят си да напуска страниците на романа му 😉 Със завидната си непринуденост на сцената Станимир Гъмов е просто невероятен и напълно заслужава бурните аплодисменти на публиката.
Овации обаче заслужава и целият актьорски състав – актьорите: Диана Найденова (в ролята на сестра Речид), Христофор Недков (в ролята на професор Хардинг), Димитър Митев (в ролята на Вожда), Цветомир Черкезов (Били), Стефан Борисов (Мартини), Георги Райчев (Чезуик), Стефан Делев (доктор Спиви), Димитър Карамалаков, Александър Бориславов, Жоро Райчев, Светла Тодорова, Илина Илиева и Николета Милкова. Всички те играят с душа и сърце на сцената, за да ни разкажат по най-вълнуващия възможен начин една история за силата на човешкия дух. Сила, която не може да бъде сломена дори и с… електрошокова терапия. Сила, която не подлежи на медикаментозно лечение, която заразява другите, за да ги излекува по своя си начин, която не признава граници и бариери. Е, може би само една.
Още срещи с интересни персонажи ви очакват в категорията „Интервюта“.
