Имало едно време…
През девет планини в десета една красива (полу)държава. И макар тя официално да била член на най-демократичния по онова време (полу)съюз, неофициално нейните управници правели народа си на (полу)маймуни.
Сутрин царят, когото придворните пажове почитали като (полу)бог, посрещал пратеници от близки и далечни царства, получавал дарове и съвети как да убеди (полу)гладните си поданици, че няма смисъл да гласуват на предстоящите избори, защото той, така или иначе, вече ги е спечелил.
Вечер обсъждал с най-верните си царедворци важни дела: кои старейшини да се накажат с повишение и кои да се наградят с парични бонуси; кой да отръска за пореден път брашнения чувал на ленивата (полу)опозиция и кой да прочете, където трябва и без да се запъва, поредния спорен (полу)закон, чрез който, вместо за храна и лекарства, царството да се бръкне за осем нови летящи килимчета (чиито конци още не били готови, но за сметка на това щели да летят цели 70 години, преди да се разнищят).
След като решил и последния (полу)спор за деня, забранявайки (временно) на поредния змей горянин да построи замък в собствената си (полу)гора, която, о чудо – поради ежегодната ерозия незабелязано се озовала на първа линия до морето, царят седнал пред телевизора и се загледал в едно от любимите си предавания „Кой иска да стане (полу)богат?“.
Това предаване било толкова уникално, колкото и самото царство. В него едни задкулисни (полу)грамотни сценаристи измисляли едни (полу)идиотски въпроси, които един (полу)професионален водещ задавал по един и същ начин на едни незнайно как избрани (полу)интелигентни участници, в присъствието на една (полу)информирана за случващото се публика. Голямата печалба, разбира се, както в това предаване, така и в цялото царство, никой никога нямало да получи.
Има ли тук някаква поука?
Без съмнение това ежедневно представление ще продължи дотогава, докато всеки от нас, вместо да изключва телевизора или себе си от царството, не осъзнае, че именно ние сме продуцентите на тази приказка.
А как ще продължи тя, зависи само и единствено от нас.
Автор: Шехерезада
