Пол Тонтър за изкуството да рисуваш идеи

Пол Тонтър е на 60 години, но се чувства доста по-млад. Живее във Виена и може да превърне всяка от идеите ви в рисунка. Какво е graphic recording и какъв е бил животът му преди да прелисти на илюстрираната страница от него, нека ни разкаже лично той.

По-долу в текста може да намерите интервюто на английски език. Further down in the text you can find the interview in English.

---

Разкажи ни за себе си. Откога рисуваш?

Пол Тонтър: Всъщност рисувам още от ранно детство. В началния етап на творчеството си получих признание от Caran d’Ache – реномиран производител на художествени материали от всякакъв тип. Компанията провеждаше художнически състезания и аз успях два пъти да попадна сред избраните победители.

След това дойде добре познатата на всички ни образователна система. В първото ми училище преживях нещо доста странно – учителят ми по изобразително изкуство ми каза, че нямам никакъв талант и не мога да рисувам. Година по-късно вече бях в друго училище, където пък преподавателят ми – самият той художник, ме нареди сред най-талантливите ученици. Доста, доста шантави времена бяха!

Напред по лентата на живота в крайна сметка се захванах с автомобилно инженерство. Реших да се прехвърля на технически рисунки и скици – едно доста по-различно поле на изява, особено имайки предвид факта, че се работи с много специфично оборудване. Но се получи така, че разполагах с възможността да скицирам интериора на една състезателна кола. Този мъничък проект отново ме запали по традиционното рисуване.

Когато фирмата прекрати дейността си, трябваше да се преориентирам към сфера, която беше доста далеч от рисуването – а именно металодобивната индустрия. Основах компания, която отнемаше доста сериозна част от времето ми и така и не можах да стигна до художническите си „оръжия“ за едно двайсетина години. Рецесията от 2008/2009 удари изключително силно както мен, така и моя партньор и работодател – американска корпорация в сектора. Този път обаче се оказа доста по-трудно да се преориентирам – мъж в средата на петдесетте не е най-примамливият кадър за повечето компании.

След толкова много и различни професии как реши да се върнеш към рисуването?

Пол Тонтър: Наложи се да помисля малко над нещата и да открия как точно да печеля някакви пари, с които да си изкарвам хляба. И ето тук си спомних за способността си да рисувам. В крайна сметка, случайно попаднах на творчеството на Дейвид Сибет, който е основателя на GraphicRecording и Graphic Facilitation. Казвам случайно, но интересът ми към абстрактния поглед към мисловната дейност като цяло, изиграха сериозна роля при тази среща.

Така започна новата ми кариера. Уредих си образователна програма с швейцарския компания и след година и половина получих сертификат за правоспособност като консултант в тази сфера. По време на една от презентациите се запознах с колегата ми Александър и така решихме да работим заедно в Graphic-Recording.

Какво представлява работата ти?

Пол Тонтър: Ние работим по конференции и други най-вече стратегически срещи и създаваме зрителен протокол. Да превърнеш думи в картини звучи лесно. Когато посетите нашия уебсайт www.graphic-recording.at, ще видите няколко примера. После се опитайте да си представите себе си като човекът, който трябва да създаде и публикува такъв протокол по дадена тема.

Какво те вдъхновява?

Пол Тонтър: Действително аз се нуждая от ежедневна „храна за очите”, тъй като съм човек на визиите. Следя няколко блога, посветени на скицирането, рисуването и декоративните шрифтове. Последното е мой специалитет. Чувствам, че съм много навътре в тази тема.

Кое е най-странното нещо, което си изобразявал?

Пол Тоунтър: Когато преобразувам изречено в реч или презентация слово, намирам ключова дума, която дава насока за окончателната рисунка. Например – когато извършвах поръчка за издателска къща, изведнъж в съзнанието ми изникна червено перо, което в крайна сметка бе основния елемент в картината – всъщност не толкова странна, колкото „практическа” идея в конкретния случай.

Как би описал случилото се във Франция преди няколко седмици?

Пол Тонтър: Тъй като съм против всякакви насилствени действия, напълно ненавиждам тероризма. Когато човек работи в мултикултурна среда, добре е да знае навиците на чужденците. Подобно на избора на цветове, които използваш в рисунки и картини.

Би ли го илюстрирал по някакъв начин?

Пол Тонтър: Ние имаме строга практика – не работим за политически или религиозни организации. Поради това не бихме илюстрирали политически неща. За тази цел има карикатуристи.

А трудно ли се рисува истината?

Пол Тонтър: Да се нарисува истината понякога не е лесно, тъй като всеки има своя собствена. В група хората имат склонността да мислят по сходен начин, но това не означава обективност – дали това или онова е истина, кой знае. Ние илюстрираме изреченото слово и обикновено не задълбаваме в такава степен в същността. Осланяме се на един вид шесто чувство, когато работим за организации – трудно е да бъде обяснен този процес на избор на изобразяване.

Как изглежда истината според теб?

Пол Тонтър: Възможно е да съм твърде лековерен, за да мога да отговоря на последния ти въпрос. След години работа в сферата на продажбите, човек развива остро чувство за това, как един израз може да бъде в подкрепа на общоприета истина или против нея. Следователно лицето на истината може би е приемливо огледало на вътрешното ти „Аз”.

---

 English version: Paul Tontur for the art of drawing ideas

Paul Tontur is 60 years old but he is feeling much younger. He lives in Vienna and can transform any of your ideas into a picture. We asked him what is ‘graphic recording’ and what was his life before turning to the page of illustration.

Hi Paul! Tell us about yourself with a few words.

Paul Tontur: Basically I am drawing since my childhood. During these early stages there were contests carried out by Caran d’Ache, a company producing drawing and painting materials, where I have been twice selected into the winner’s range. Then came school and in one year I got a drawing teacher who told me, that I am unable to draw – which was very strange. Changing the type of school a year after, the next drawing teacher (an artist) put me again into the circle of pupils drawing best. Crazy time it was.

Having studied automotive engineering I had to do technical drawings – a quite different field, as one works with special equipment. Nevertheless, I had the chance to do some interior design work for a racing car and again I was into more drawing and airbrushing. As this company dropped off the market I had to change into a different working field – where drawing did not play any role – special metals. Having founded my own trading company, there was no real time to grab the pencils for about twenty years. Having finally worked with and for an American company, the recession hit the market 2008 / 2009 and set me off this career path. And a guy in the mid-fifties was not of interest for companies searching for fresh working force.

After so many different occupations how did you decide to go back to drawing?

Paul Tontur: I had to rethink and to find out where I could go on earning at least some money for a living. At that time I remembered my drawing ability. As I also have been in mind-mapping and other creative ways to think, I was trying to figure out where my place could be and found the work of David Sibbet, who is the founder of graphic facilitation and graphic recording. So – my new business path was selected. I organized my education program with a Swiss company and after about one year an a half I got the certification of being allowed to work in this niche of counseling. In one of the presentations I became acquainted to my colleague Alexander and we decided to work together in the graphic-recording field.

What is the nature of your work?

Paul Tontur: We are working at conferences and other, basically strategic meetings and do a visual protocol. It sounds easy to convert words into pictures. When you go to our website www.graphic-recording.at you will see some samples. You might think yourself then into one of the themes you see as poster.

What inspires you?

Paul Tontur:  I do need daily “eye-food” as I am a visual person. I have a range of blogs I follow in the field of drawing, painting and lettering. The latter is my speciality. I feel being quite deep in this theme.

What is the weirdest idea that you ever illustrated?

Paul Tontur: By converting the spoken word in any speech or presentation there is some sort of trigger-word, which gives a direction to the final drawing. To give an example – having worked for a publishing house a red quill all of a sudden came to mind, which finally was an element leading through that picture – not really weird, but in the case itself “practical”.

How would you describe what happened in France a few weeks ago?

Paul Tontur: Being against forced actions I absolute dislike terrorism. Working sometimes in an intercultural environment one has to know the habits of other countries. This goes as deep as knowing which colors you have to use in drawings and paintings.

Would you illustrate it?

Paul Tontur: We have a strict policy – we are not working for political or clerical organizations. We therefore would not illustrate political stuff. There are caricaturists to do these types of things.

Is it difficult to illustrate the truth?

Paul Tontur: The truth sometimes is not easy as everyone has its own. Groups of people tend to find a common way of thinking – this is not even objective – if this is true, who knows. We illustrate the spoken word and normally do not dig that deep into the mind. There is some sort of gut-feeling when working for organizations – difficult to explain this selection process.

And what is the face of your truth?

Paul Tontur: Probably I am too simple minded to answer your last question. In years working in sales one develops a keen sense of how an expression is leading to a common truth or is against it. The face of truth might therefore be some acceptable “mirror” within oneself.

---