„Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блесва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват.“
„По пътя“, Джак Керуак
Керуак. Битническият Омир на Америка. Джак е свободата на хартия. Няма как да четеш Керуак и да не се почувстваш в капан между стените на стаята си. Спонтанният, откровен стил на писане на американеца от Лоуел, Масачузетс, влиза под кожата на всеки мечтател, способен да погледне живота над капака на кутията, в която попадаме по рождение. Неслучайно творчеството му е вдъхновение за писатели като Том Робинс, Ричард Бротиган и Хънтър С. Томпсън.
Голяма част от живота си Керуак прекарва, кръстосвайки надлъж и нашир Америка, опознавайки от много близо една променяща се страна. Той търси своето място в нея, като накрая стига до тотално отричане на ценностите на 50-те години. Творчеството му често отразява желанието му да се освободи от калъпа на обществото и да намери истинския смисъл на живота.
По пътя си Джак експериментира с наркотици и психеделици (псилоцибин, марихуана, бензедрин и др.), изучава духовни учения като будизма и се отправя на пътешествия около света. Книгите му понякога се описват като катализатор за контракултурата на 60-те. Най-известните му творби са „По пътя“ и „Бродягите на Дхарма“, която се явява своеборазно продължение на първата. В романите си Керуак често засяга и темата за Бог. И за търсенето му сред греховния ни начин на живот.
„…Когато слънцето остави Америка и застана на полуразрушения речен кей, загледан в източеното далеч към Ню Джърси небе, аз усещам цялата сурова земя, необхватната твърд, протегнала се чак до Западния бряг, и си представям пътя, който се разгъва и всички мечтаещи хора в безкрайната шир… и съм уверен, че звездите ще изгреят тази нощ…, че Вечерницата ще надвисне над прерията, ще заблести и ще се стопи в нея, тъкмо преди благословената непрогледна нощ да обгърне земята, да почерни реките, да забули върховете и закъта най-далечния бряг, и никой, ама абсолютно никой, не ще знае какво друго те очаква освен безднадеждните дрипи на старостта…“.
С тези редове, звучащи като последните акорди от тревожен джаз, кънтящи като ехо, идващо от гърлото на тромпет, завършва книгата „По пътя“ на Джак Керуак. „Библията“ на вечно младите и сърдити бунтари, останали верни на сърцата си, неомърсени от конформизма на живота. Книгата, от която се роди нов смисъл, която промени не само Америка, но и целия свят.
С „По пътя“ се заражда силата, която създаде музиканти и поети като Боб Дилън, Джим Морисън, рок фестивала в Уудсток и Пражката пролет в Източна Европа. С нея започва онова, което роди бунта срещу примирението, срещу догмите, срещу лицемерието в нас самите и в живота около нас. Бунтът, срещу страха да бъдеш себе си, да бъдеш свободен, да бъдеш част, макар и малка, от този неописуемо красив и луд свят, търкалящ се по нашия объркан, изпълнен с болки житейски път.
Джак Керуак ни напуска на 47-годишна възраст след цироза на черния дроб. Той е погребан в родния си град Лоуел и посмъртно е награден с титлата „Доктор по литература“ от университета в града. Керуак остава една от най-значимите личности в световната литература, променил завинаги образа и влиянието ѝ.
