Днес ви срещаме с двама интелигентни млади хора, от които можете да научите много. Васил Лозанов и Мариела Петкова са част от ентусиастите, стоящи зад проекта „ПраВодач“ – насочен към повишаване на правната култура на учениците между 10-и и 12-и клас и осъществяване на контакт и споделяне на опит между студенти по право и гимназисти. Имате право да четете внимателно и да се вдъхновявате от разговора, който проведохме с тях.
Кой е екипът, стоящ зад „ПраВодач”?
Васил: Ние сме група от студенти по „Право“ от различни курсове, преимуществено от СУ „Св. Климент Охридски”, но в проекта участват колеги и от други университети. Екипът се състои от вече над 30 интелигентни, способни и силно мотивирани хора, вдъхновени от това, което постигнахме през изминалите 2 години! А най-хубавото е, че броят ни се увеличава и постоянно откриваме нови съмишленици.
Мариела: Сред нас има и завършили колеги, както и хора, които учат други специалности, но ни помагат с каквото могат, защото искат да бъдат съпричастни към проекта.
Как дойде идеята за създаването на проекта?
Васил: Идеята се роди на форума „Идеите – това сме ние 2”, организиран от „Обединени идеи за България“, на който се бяха събрали студенти от различни държави. Впоследствие беше доразвита от формирания в началото екип. Всичко започна от форума, след което с цената на много усилия успяхме да формираме една готова система, да изработим материали, а през 2013 г. започнахме дейността си. При това много успешно, искам да отбележа.
Мариела: Аз се включих в „ПраВодач“ по-късно, но смея да твърдя, че с нарастването на броя на участниците, нарасна и броят на идеите, по които да работим.
Разкажете ни малко повече за целите, които си поставихте с полагането на основите на „ПраВодач“.
Васил: Нали знаете как всеки има малко или много склонността да вярва в изключителната важност на специалността, която учи? Ами, студентите по право не сме изключение. Ние ще кажем, че няма нищо по-важно от това да се оформи едно силно и сплотено гражданско общество, като основополагащо за това е гражданите да знаят собствените си права и задължения. Не буди съмнение, че тази идея трябва да се заложи максимално рано у младите хора и сякаш най-доброто място за това е училището. Учебниците по „Етика и право” обаче не са достатъчно точен и изчерпателен източник, не и колкото един студент, който ежедневно се занимава с проблеми от правната материя и може да даде допълнителни пояснения.
Мариела: Когато влиза в клас, всеки от нас се стреми да даде нещо, което на него самия му е липсвало, когато е бил в училище. Правото е „жива“ материя, която се развива, понякога много бързо. От тази гледна точка е хубаво да има някой от „кухнята“, който да обясни или допълни написаното в учебниците.
А какви са начините за постигането на тези цели?
Васил: Въздействие от първа ръка: интерактивни презентации. Това, което правим, всъщност са посещения на класове между 10-и и 12-и клас, в които представяме предварително определена тема, била тя относно граждански права, държавни институции, избирателни системи, Европейски съюз и т.н. Материята сме я диференцирали според възрастта на учениците, като за да улесним максимално и преподавателите, сме съобразили съдържанието на презентациите с държавните образователни изисквания. Не си го представяйте обаче като лекция. Ключовата дума е „интерактивни”. Работата ни в клас по-скоро прилича на беседа – задаваме си въпроси едни на други, даваме си отговорите, коментираме, а в същото време им предоставяме един постоянен динамичен поток от информация, факти. Разработили сме и различни симулации, които да представят по прост начин как функционира държавният апарат.
Например, в една от игрите ни учениците са парламент, който излъчва Министерски съвет, после предлагат закони, президентът налага вето и т.н. Най-важното е, че цялата тази иначе сложна и многопластова материя нашият екип е преработил и опростил до максимално разбираема за учениците, без да се губи каквото и да е от есенцията й. Плюс това се стараем да ползваме забавни примери, защото се помнят много по-лесно.
Мариела: От полза за нас е и фактът, че възрастта ни е близка до тази на учениците и те ни възприемат по-скоро като приятели. Знаят, че не сме в училище, за да ги изпитваме и да им пишем оценки, а да им отговорим на въпроси, които всъщност няма на кого да зададат. За нас е важно да обсъждаме теми, които ще са от полза за учениците. Ето, например, една от първите ни презентации за 12-и клас е тази за изборите, защото повечето вече са пълнолетни и им предстои да упражнят своя вот за пръв път.
Можете ли да определите каква е правната култура на средностатистическия българин и да коментирате оценката си? Знаем ли правата си?
Васил: За съжаление, доста ниска. Във връзка със специалността, която уча, често ми се случва да разговарям с познати и непознати по правни въпроси и една тенденция доста ясно изпъква: хората си мислят, че имат някакви права, които нямат, а не знаят за съществуването на други, от които всъщност биха могли да се ползват.
Често повод за объркване са медиите, в които се коментират и интерпретират съвсем неправилно дадени юридически теми. Ще дам само един пример – неизбежната отбрана (за която, разбира се, говорим на учениците в клас). Всеки е чувал нещо, аз също лично съм чел огромни глупости в разни статии. Едно момче в 12-и клас ме попита дали е вярно, че щом го нападнели с огнестрелно оръжие, той имал право да се отбранява само с такова от същия калибър. Понеже така чул в репортаж по новините. Разбирате за какви абсурди става дума, особено когато от различни източници вали противоречива информация по един и същи проблем. Да не споменаваме изобщо правата ни по време на полицейска проверка… Така че – категорично не, българите съвсем не са наясно с правата си. Има изключения, но огромната част от хората са невежи по темата.
Мариела: Съгласна съм с Васко, че информираността е много ниска. Встъпваме в правни отношения всеки ден. Затова е нужно освен с правата си всеки човек да бъде запознат и със своите задължения. Влизайки в клас, ние сме си поставили две основни задачи – първата е да изложим пред учениците основни правни понятия, които ще са им необходими и полезни в ежедневието, а втората – да ги ориентираме, ако имат въпрос, къде да търсят отговора.
Да се върнем в училище. Как приемат учениците правната материята и този вид обучение в гимназията?
Васил: Изненадващо добре всъщност. Голямата заслуга за това се пада на екипа ни. Учениците обикновено са доста скептични в началото, когато им казваме, че ще си говорим за право.
Мариела: Някои от тях даже си мислят, че сме там, за да ги убеждаваме те самите да запишат право след като завършат.
Васил: Трябват ни само няколко минути обаче, за да ангажираме интереса им. Хората, които изготвяха презентациите, са се постарали да ги направят така, че още от началото да започнем диалог с аудиторията, да чуем малко повече от самите тях. Постепенно ги въвеждаме в същността на темата, като през цялото време поддържаме контакт. За това много помагат личните качества на презентаторите, както се досещате. Никой не е педагог от нас, но съм виждал в действие повечето хора от екипа ни и всеки има своя специален подход да увлече и активизира учениците. Разбира се, има и такива младежи, за които социалните теми не са много интересни, но нито те пречат на нас, нито ние ги насилваме да се включват против волята им.
Мариела: Случва се да се опитват да отклонят темата на разговора с такава, която ги вълнува – най-често ни питат за нарушенията, свързани със Закона за движение по пътищата, защото на голяма част от тях им предстои да се явят на изпит за шофьорска книжка.
Васил: След всяка презентация оставяме контакт, дали ще бъде страницата ни във Facebook, дали ще бъде някой e-mail. Получаваме страхотни отзиви. Обикновено още пред вратата на класната стая, където ни залива вълна от въпроси, за които не е стигнало времето.
Мариела: Даже миналата година имахме следния случай – посещението ни беше в последния час, само че времето не ни стигна. Едно момче и едно момиче от класа ни изчакаха, за да си продължим разговора отвън. Стояхме близо час. Споделиха, че срещите с нас са им от полза, защото разбират значението на неща, за които слушат всеки ден по новините.
Какво се случи от създаването на „ПраВодач” до днес?
Васил: Случиха се куп чудесни работи за тези 2 години. Екипът ни нарасна и продължава да го прави. Преработихме материала си според това кое се харесва и кое е полезно на учениците. Набрахме доста опит като презентатори и сега сме още по-умели в това, което правим. Може би едно от най-важните неща е, че получихме одобрение от Министерството на образованието относно програмата ни за всеки от класовете. Покриваме напълно държавните изисквания и нескромно ще кажа, че дори ги надхвърляме.
Мариела: През изминалата година успяхме да изготвим различна програма за всички класове, за да не повтаряме вече обсъждани теми. Постоянно търсим и се свързваме с организации, които имат сходна дейност на нашата. Обменяме опит и идеи как да постигаме поставените цели. Също така участваме в конкурси за социални проекти.
А какво предстои?
Мариела: На този етап се стремим да разширим екипа, защото през новата учебна година ни предстоят посещения в нови училища. Имаме желание да направим ръководство, което да е в помощ на учителите по предметите от философския цикъл и изобщо на всеки, който се интересува от основните правни понятия. Имаме и идеи, свързани с новите технологии – сайтът ни има нужда от преработка и допълнения, а в бъдеще планираме дори създаването на мобилно приложение. Надяваме се също така в скоро време „ПраВодач“ да влезе в училища извън столицата. За момента вървим стъпка по стъпка. Опитваме се да създадем приемственост между „праводачите“ – част от тях вече са завършили, а други тепърва започват да се изучават във втори курс. Надяваме се да запалим повече млади хора по нашата идея и да започнат да се чувстват социално ангажирани, също като нас.
Как можем да се включим и да помогнем за бъдещото развитие на проекта?
Васил: Този проект надхвърля нашата скромна група от студенти. Най-доброто, което може всеки да направи, е да се информира колкото може повече за правата си, при това не от някакви съмнителни репортажи и статии. Има вече достатъчно достоверни източници в интернет, които се поддържат от наши колеги от университета.
Мариела: Би било страхотно, ако можете да направите и онлайн анкета за ученици, в която да могат да посочат онези социални проблеми, които ги вълнуват най-много и биха искали да дискутираме. Това ще ни помогне да адаптираме материалите си и да ги направим още по-полезни.
Truestory.bg подкрепя инициативите, водещи до получаването на нови знания и разкриването на нови светове. Присъединете се към нас и във Facebook!
