Идеята за читалището като форма за разпространение на знание идва от чужбина (обществени читални), но много скоро придобива специфични, чисто български форми на проявление.
Основаването на читалища започва през 1856 г. Три града си оспорват първенството: Шумен, Свищов и Лом. И ако за последните два това е логично, защото през тях минават основните водни търговски връзки между Турската империя и Запада, то отдалечения от реката град Шумен не се вписва в тази логика. При един по-задълбочен исторически поглед обаче се оказва, че нищо не е случайно. По силата на един малко известен договор, именно в Шумен (голяма турска крепост по онова време) през 1850 година е екстрадиран от Унгария един „сепаратист” (разбирай претендент за короната) на име Кошут. Той води със себе си „голям брой сподвижници” – маджари,поляци и чехи – които веднага внасят нов живот и повдигат духа на поробеното българско население в града и околностите.
Защо читалищното дело по нашите земи придобива различен характер и значение, в сравнение с оригиналната идея?
На първо място причината е в липсата на достатъчно грамотни хора.
На второ място е липсата на достатъчно книжнина. До 1860 година българската книжнина разполага само с 11 вестника и списания ( 6 от които към тази дата вече са спрени). От останалите 5, в Европейска Турция излизат 3, а два вестника се печатат извън нейните граници. Като цяло, българската книжнина към споменатата по-горе година възлиза на 483 екземпляра, предимно учебници, ръководства и черковно-служебни книги. При подобно „книжовно богатство” е ясно, че не то е основната причина за откриване и развитие на читалищното дело у нас. А каква е тя? Може би тя се долавя най-добре в речта на Лазар Йовчев (бъдещия Екзарх Йосиф) по случай празника на Цариградското читалище (открито на 11 април 1866 г.): „Читалищата са място за четене на книги и вестници, за беседи по общи и народни дела. Читалищата могат да улеснят икономическото развитие на народа ни, защото умственото развитие на един народ обуславя неговото материално забогатяване, нашия народ работи много, но живее зле, защото не е развит умствено… В читалищата могат да се обсъждат въпроси за индустрията, занятията, могат да се пръскат съвременни познания по земеделие, скотовъдство и общо стопанство. Освен това читалищата могат да събуждат народа ни за по-достоен граждански живот. Най-сетне читалищата ни могат да съдействат за развитието на нашата книжнина, на нашата духовна култура.”
До 1866 година читалищата са слаби, малко на брой и без значение за нашия духовен живот. Дори след задълбочен преглед на тогавашния печат се оказва, че става дума само за 4-5 читалища – Шумен, Свищов, Лом, Панагюрище и Габрово. А отзивите за тяхната дейност по-скоро изразяват съжаление, че раздорите в управлението им пречат за постигане на общата цел.
Картината значително се променя след откриване на читалището в Цариград. За кратък период от време броят на читалищата по нашите земи надминава цифрата 100. За духът на времето свидетелстват техните имена: „Съгласие”, „Братска обич”, „Просвета”, „Напредък”, „Развитие” и т.н.
Читалищната мрежа става все по-гъста и се превръща в една нова сила, която има всички основания да даде мощен тласък на стремежа за образование и усъвършенстване на цял един народ. Ето и една прекрасна картина за състоянието на читалищното дело у нас, която дължим на П.Р. Славейков: „Читалищата представляват средоточие на най-просветените и най-деятелните за напредъка и народността ни сили. Закрепването на читалищата умножи определените от тях функции и удвои и утрои нуждите на нацията. Читалищата даваха литературно-музикални забави, представления, свикваха събрания, с които съдействаха за закрепването на едно солидно обществено мнение у нас.” ( в-к „Право”, 1869 г.)
Вестник „Свобода” пък определя читалищното дело еднакво важно за нашия народ, заедно с независимата българска църква и чисто народните български училища.
И в момента, когато тази организация събужда най-голяма надежда за изграждане на една нова, непозната досега обществена култура, тя започва да отслабва и само за три години ( 1873-1876 ) изгубва всякакво значение за нашия обществен живот. Причините за този неочакван завой – в следващия материал.
