В тази нова поредица ще ви срещаме с действителни хора, събития и факти от нашата история, които имат отношение към националната ни идентичност. Като добри и лоши примери, както и в самия ни живот, те ще бъдат повод за различни чувства и настроения, ще носят емоции и, надяваме се, ще носят енергията да ви помогнат да вземете трудни решения. Всяка история ще бъде под формата на приказка, в която, при желание, читателите лесно ще могат да разпознаят героите и времето в нея.
Всички автори на материали от тази поредица неслучайно ще носят името Шехерезада, защото с това заявяваме желанието си да ви държим „будни” поне 1001 пъти. Приказките не са подредени по азбучен ред спрямо героите или хронологичен ред спрямо времето на тяхното действие.
Ще ви бъдем благодарни, ако решите и вие да участвате с идеи, предложения и дори материали – кое ви радва и какво ви дразни в света наоколо.
Имало едно време…
Само преди двайсетина години с тези думи са започвали весели и страшни, умни и красиви, но винаги поучителни приказки, приспивайки милиони деца по света.
В наши дни Сънчо се появява от все по-нови електронни устройства и ни разказва все по-невероятни… приказки.
Общото между това въведение и историята, която искаме да ви разкажем, е сънят. Сънят или унесът на забрава, който ни люлее от доста време, бавно и сигурно ни отнема усещането, че сме българи, че нарочно сме се родили – именно сега и точно на тази земя – и имаме конкретна мисия.
А тя е да продължим (ако можем и да обогатим) традициите, завещани от нашите предци – онези достойни българи, които чрез делата си са дали пример на останалите защо трябва да се гордеем, че сме българи.
И така, главна героиня в тази история е една жена, за чиято съдба вече сме ви разказвали.
Нейният живот накратко въплъщава вечно загадъчната история за човешкия морал – едно будно и ученолюбиво дете остава рано сирак и, въпреки изключително трудните условия на живот за всички по онова време – оцелява,благодарение на грижите и вниманието на непознати за него хора. И не само оцелява, но със своята упоритост, всеотдайност и вяра в доброто се превръща и в пример за подражание – както приживе, така и след смъртта си.
Преди 99 години д-р Венкова подготвя и подписва завещание, чрез което дарява цялото си имущество в полза на децата на България. Разбира се, тя не е единственият дарител по онова време, но се оказва единственият гражданин на Габрово, чийто тленни останки, официално и с подобаваща церемония, се връщат в родния му град. Точно 100 години след като това е направено и за Васил Априлов.
Но да се върнем на завещанието на д-р Венкова. С част от парите (около 500 000 лв., получени от продажба на недвижимо имущество в София) габровската община построява една красива сграда в живописна местност, непосредствено до пътя за местния планински курорт Узана.
В продължение на повече от 50 години хиляди деца от цялата страна получават възможност да играят и укрепват физически в този комплекс, носещ естествено името на д-р Тота Венкова.
През 2005 г., след една от поредните законодателни „поправки”, собствеността върху този имот (заедно с още над 160 подобни обекта от цялата страна) се подарява на една търговска фирма, чийто изпълнителен директор се избира и назначава пряко от министъра на образованието. Седалището на тази фирма и до днес е в София, на бул. „Цариградско шосе” 125, бл. 5 ет. 5. Не знаем какви са били истинските подбуди за подобно преструктуриране тогава, но с течение на времето (разбирайте с всяка смяна на властта в образователното министерство) реалните специалисти в тази област целенасочено и методично са заменяни или от роднини, или от послушни некадърници. В резултат на тази устойчива „политика”, днес около 90% от обектите в първоначалния списък на активите, предоставени за стопанисване и управление на въпросната фирма, са отчасти или напълно ликвидирани.
Ето състоянието на климатично училище „Д-р Тота Венкова” сега:
Снимка: TrueStory.bg
Снимка: TrueStory.bg
Снимка: TrueStory.bg
Разполагаме със снимков материал и от десетки други обекти, където децата на България би трябвало да могат да играят и да се забавляват. Положението обаче и там е същото – пълна разруха и безхаберие. Виновни няма, защото никой не ги търси. С течение на годините давността за извършваните престъпления по служба от страна на задължените да се грижат за детските бази чиновници бавно и сигурно отминава, а всички ние – обикновените граждани на тази страна – ще пием, за кой ли път, по една студена планинска вода.
И това ще се повтаря, докато не осъзнаем, че ние – обикновените граждани – сме призваните да пазим имуществото на тази държава. Защото то ни е завещано от нашите деди. Защото власт имащите тарикати идват и си отиват, а ние – обикновените граждани – оставаме, с лице и съвест пред идващите поколения.
Нима те няма да поискат един ден, пътувайки през тази прекрасна земя, наречена България, да се почувстват горди, макар и обикновени, наши наследници?
Автор: Шехерезада
