Имало едно време…
Българи, които през целия си съзнателен живот са се срамували, че принадлежат към този етнос.
Българи, които вътрешно са изпитвали радост, виждайки страданията на своите сънародници.
Но е имало и българи, за които тази дума е била по-ценна от цялото богатство на света. За един от тези, истинските българи, е следващата ни история. Неговото име е Васил. Васил Априлов.
Кой е Васил Евстатиевич Априлов?
Той е роден на 21 юли 1789 г. в село Габрово. Баща му Станю Априлов (роден около 1735 г.) се е занимавал с търговия на желязо и ножове. Имал е трима сина (от които Васил е най-малкият) и четири дъщери.
По онова време много от българите, особено тези, които се занимавали с търговия, съзнателно криели националния си произход и в контакт с други търговци се представяли за гърци. Така в официалната ни история и до днес Станю си остава с измисленото гръцко име Евстати.
През 1796 г., малко преди да навърши 62 години, Станю станал хаджия. Няколко месеца след като се върнал от Божи гроб в Йерусалим съпругата му умряла. Не открихме достоверна информация колко време хаджи Станю е отглеждал сам многобройната си челяд, но в един момент той, по всяка вероятност без да осъзнава опасността, се оженил за далеч по-млада от него жена. Според преданието годеникът на втората му съпруга го издебнал, когато отивал на църква и го застрелял.
След неговата смърт Васил, едва 10-годишен, се принудил да отиде при своите братя, които по онова време се занимавали с търговия на коприна в Русия. Там – и по-конкретно в Одеса – Васил постъпил в гръцко училище. Будният му ум, организираност и прилежност го направили любимец на учителите.
Тук няма да се спираме в подробности около живота и работата на братя Априлови. Минавайки през годините само ще отбележим, че единият брат починал през 1809 г. в Москва, другият се преместил в Цариград, където се оженил за гъркиня, а Васил Априлов, вече 43-годишен, бил уважаван търговец, владеещ 4 езика и председател на настоятелството на гръцката църква в Одеса. Този сравнително добре устроен живот свършил, когато в ръцете му попаднала книгата на Юрий Венелин „Древните и днешни българи”. Тази книга променила коренно оставащите му 15 години живот.
Какво всъщност се е случило? В този критичен за народа ни момент, когато фанариотите преследвали всеки опит на българите да си спомнят кои са, Васил Априлов – един дълбоко уважаван от гърците търговец и общественик, успял да ги надхитри със собствените им методи. Едва ли гръцкият митрополит Иларион се е досещал какво ще се случи, когато освещавал основите на новата училищна сграда в Габрово през 1832 г.
Училището в Габрово (1835 г.) става образец за много училища по нашите земи и огнище за новата българска книжнина. “Просторните светли стаи на новата сграда заменят тъмните мистични килии на метоси и манастири, учениците вече не сричат черковнославянски език, не четат псалтира, а изучават новобългарска граматика, история, география, аритметика. Всичко е ново – учебници, методи, учители. Обучението е безплатно и бързо пръска млади сили по цялата страна.” ( в-к „В. Е. Априлов”, Габрово, бр.46/26.02.1942).
С какво ще запомним делото на Васил Априлов?
Първо – с въвеждане на нов тип образование.
Второ – с налагане на нов книжовен език („Български книжици”).
Трето – със „запознаване” на русите с българския народ („Деница на новобългарското образование”).
Четвърто – с въвеждане на първите стипендии за българи в Русия.
Пето – със своето завещание („Завет”, 1844 г.,Одеса), където се описва какво трябва да бъде българското училище и какво трябва да бъде отношението на българите към него: „Училището трябва да преследва главно национално-просветителски цели, да създава граждани, полезни членове на обществото, подготвени за практически живот”.
За съжаление дори и сега, след повече от 170 години, има смисъл да се запитаме дали сме разбрали замисъла на Васил Евстатиевич Априлов?
А за одисеята около построяването на негов паметник в Габрово и защо онзи „признателен български народ”, който след близо два века „развитие” не се различава кой знае колко много от сегашния „признателен български народ”, ще ви разкажем в следващата ни приказка.
Автор: Шехерезада
Ще ви бъдем благодарни, ако решите и вие да участвате с идеи, предложения и дори материали – кое ви радва и какво ви дразни в света наоколо.