Имало едно време…
Идея за издигане паметник на Васил Априлов в Габрово, която започнала да се обсъжда още през първите години след Освобождението. Председателят на Държавния съвет на Княжество България по онова време Георги Вълкович заявил, че ще е нужно не само да се пренесе праха на Априлов в Габрово, но и да се съгради негов монумент.
И тук започнал един дълъг, близо 20-годишен спор за мястото, където трябва да се постави новият паметник. Оформили се два лагера. Първият настоявал тленните останки на Васил Априлов да се пре погребат в двора на училището и над тях да се издигне паметник. Защитниците на другия лагер лансирали тезата, че паметникът на Априлов трябва да се постави „на свободно място” (мегдан), за да могат повече хора да отдават почит на великия българин. В крайна сметка се взело компромисно решение – прахът и вече съществуващия паметник да се пренесат от Галац и да се поставят в двора на училището (по случай 50-годишнината от смъртта му – 1897 г.), а един нов, подобаващ паметник, „без да бъде нещо голямо по размери и разкош, но истинско произведение на изкуството” да се издигне пред северната страна на сградата и забележете – дали си срок до 1900 година. С голям ентусиазъм и много енергия създали граждански комитет и фонд „Постройка паметник на Априлов” .
През въпросната 1900 г. обаче успели да поставят само основния камък на паметника и то ритуално, нещо като първа копка. Причината била, че за изминалите три години националната кампания не успяла да събере необходимите средства. И ако си мислите, че този проблем се е решил през следващите три години, дълбоко се заблуждавате – той останал актуален и през следващите 30 години. Тук не може да не си припомним за „Записките…” на Захари Стоянов, описващи злощастните съдби на десетки герои и истински поборници за национална свобода, оставени на произвола, за сметка на хиляди „лъжепатриоти” и откровени мошеници, заели с измама или фалшиво минало топли местенца в новата администрация. Но да се върнем на съдбата на паметника.
Въпреки факта, че през част от тези години България действително е в тежко положение, минавайки през три войни и две национални катастрофи, но 30 години все пак е невероятно дълъг период за събиране на 2 млн. лева. След 32 години съществуване фондът отчел, че са събрали едва 10% от необходимите средства.
В края на 1929 г. габровци окончателно се убедили, че всички държавни институции нехаят за финансовия проблем по издигане паметник на Васил Априлов в техния град и решили да вземат нещата в свои ръце. Избрали способни хора и действащ план, който през следващите 4 години привлякъл повече от 1 милион лева, 2/3 от които били дарени от габровци.
На 4 октомври 1933 година в София била публикувана програма за конкурс за паметник на Васил Априлов, а шест месеца по-късно журито обявило резултатите.
На общоградско събрание (7 май 1934 г.) габровци обаче отхвърлили и трите отличени от софиянци проекта и решили да се проведе нов конкурс. Те поставили и две нови условия: първо новият конкурс да бъде в Габрово и второ те – габровци – да определят новия състав на журито.
Първото заседание на втория конкурс, насрочено за 30 септември 1934 г., естествено се провалило, тъй като Министерството на народната просвета не успяло да прости „наглостта и безочието” на габровци и отказало да изпрати свой представител.
Габровци обаче не се оставили в калта и на второто заседание (4 ноември 1934 г.) решили проблема с паметника:
„Първа премия не се даде, понеже нито една работа не е изпълнена безупречно.
Втора премия се дава на талантливия скулптор Кирил Тодоров с мото „Будител”, където се вижда старанието му да даде развоя на училищното обучение в барелефите, които опасват пиедестала…”.
И така, след повече от 30 години отлагане, Кирил Тодоров изработил скулптурните модели и отливките от бронз (2 500 кг) в ателието си в Рим само за три месеца, за което трябва да сме му дълбоко признателни. На 5 април 1935 г. той ги експедирал по суша до Неапол, а оттам с парахода „Египет” ги прехвърлили до Бургас.
Освещаването на този паметник било в основата на тържествата по случай 100 години от откриването на Габровското училище. Присъствали много официални лица, включително и премиера Андрей Тошев. Ето пасаж от речта му: „… нека ние, сегашното поколение, с отдаване на дълг и признателност на нашите будители, с увековечаване на паметта им, да оставим за бъдещите поколения назидание и пример, а пък те, по същия начин, за по-нататъшните и т.н. за вечни времена.”.
От стотиците венци най-ефектен се оказал венеца, „поднесен” от 400 м височина от самолет, излетял от околностите на Казанлък.
Ето малко допълнителна информация за тези от вас, които все още не са виждали основния герой на тази история: заедно с пиедестала от полиран черен гранит паметникът е висок 6 метра; в основата му, на четирите страни, има четири барелефа, които показват развитието на българското училище – килийното с учител духовник; одаята на възрожденския занаятчия; взаимното училище и училището с обучение по звуковия метод. На лицевата страна на монумента е изписано „Васил Евстатиев Априлов 1789-1847”, а на противоположната страна „На създателя на новобългарското училище 1835. От българския народ 1935”.
През годините в медийното пространство са се появявали различни оценки за художествените му качества. Независимо от тях, паметникът на Васил Априлов в Габрово и до днес изпълнява своето предназначение като един от най-обединяващите символи на българското образование.
А духът на Априлов сигурно е щастлив, защото живее в душите на повече от 160 випуска българи, но и нещастен, защото малко от тях изпълняват мотото на Завета му: „ feci quand potui, faciant meliora potentes.”
А вие давате ли цялото добро, на което сте способни?
Автор: Шехерезада
