Продължаваме със следващото интервю, част от поредицата на TrueStory.bg, в която ви срещаме с представители на интересната професия преводач на художествена литература.
Калоян Праматаров (1984) е поет и преводач от френски език. Превел е „Бабини приказки“ на Жорж Санд, „Царят със златната маска“ на Марсел Швоб, „Изкуството в изгнание“ на Жорж Роденбах, „Ходът на идеите“ на Франсоа Дос, „Книгата за героите на келти и гърци“ от Бернар Сержан и др. Носител е на наградата „Елена Мутева“ на Съюза на преводачите в България за художествен превод (2014) и на втора награда в Националния конкурс за поезия „Константин Павлов“ (2015). Той и семейството му управляват издателство „СОНМ“.
Как и защо решихте да навлезете в дебрите на преводачеството?
Калоян Праматаров: При мен преводачеството се явява наследствена професия. Родителите ми – Тодорка Минева и Веселин Праматаров – също превеждат, основно от френски език, но също така от английски и руски. Имаме малко семейно издателство, „СОНМ“, основано през 1993 година и специализирано в издаването на антична и модерна философия, литературна критика, история на религиите, както и на съвременна европейска художествена литература и вълшебни приказки.
От колко време се занимавате с превод? От какъв език/какви езици превеждате?
Калоян Праматаров: Завършил съм френска езикова гимназия. Занимавам се професионално с превод повече от десетилетие. Първата си книга преведох на шестнайсетгодишна възраст. Изданието включваше една от вълшебните приказки на Александър Дюма: „Кашата на графиня Берта“ („Дамян Яков“, 2005). Засега превеждам единствено от френски.
Приблизително колко преведени книги имате зад гърба си?
Калоян Праматаров: До този момент около шестнайсет произведения в областта на хуманитаристиката и художествената литература. Сред авторите, които съм превеждал, са имената на Мирча Елиаде, Жорж Дюмезил, Емил Дюркейм, Франсоа Дос, Пол Рикьор, Шарл Нодие, Жорж Роденбах, Марсел Швоб, Жорж Санд…
Каква е ролята на преводача в дългия процес от написването на един роман до появата му на книжния пазар в различни точки на света?
Калоян Праматаров: Историята на всеки превод е индивидуална и пътищата за неговата реализация са разнообразни, понякога интересни, понякога не чак толкова. В професионалния ми път често се налага да превеждам трудове, които са ми възлагани от издателството, но има и странни, мистични истории. Една от тях е свързана с осъществяването на превода на „Древната римска религия“ от Жорж Дюмезил. През 2008 г. специализирах в Международния колеж за литературни преводачи в Арл, Франция, където превеждах „История на религиозните идеи и вярвания“ от Мирче Елиаде. Работните места на преводачите се намираха в обширна, богата библиотека. Един следобед, докато работих над превода си, без каквато и да е причина се изправих, запътих се към един от дългите, отрупани с книги шкафове и съвсем случайно погледът ми попадна на лавица, върху която лежеше френското издание на Payot. В този момент осъзнах, че на български език липсва детайлно изследване върху древната римска религия и взех твърдо решение, че ще направя всичко възможно този превод да се появи на български език. В периода 2008-2014 г., докато превеждах откъси от монументалния труд на Жорж Дюмезил, получихме множество откази за спонсорирането на проекта, но дългата, упорита борба даде своите плодове и издателство „СОНМ“ ще отпечата книгата до края на тази година.
Какви качества и умения трябва да притежава човек, за да бъде успешен преводач?
Калоян Праматаров: Като оставим настрана перфектното владеене на самия език – както чуждия, така и българския, преди всичко търпение, упоритост, любознателност, способност за самовглъбяване и съществуване посредством книгата. Преводачът трябва да се изгуби в текста, който превежда, за да открие пътя към собствения си език. За себе си и за другите.
Каква е рецептата, ако изобщо има такава, за качествен превод?
Калоян Праматаров: В добрия превод винаги си личи съпреживяването, разбирането на автора от страна на преводача, живеенето им на една вълна, ако мога така да се изразя. Никога не бих се наел да превеждам книга на автор, чиито възгледи са ми чужди и не разбирам. Иска се също така и интелектуална добросъвестност, за да не „поправиш“ авторския текст, а да го „преведеш“, както през мост. Нужен е и усет към езика на оригинала и умение да намериш негов аналог на собствения си език. Качеството на превода, разбира се, зависи на първо място от преводача, но също така от политиката на издателя, литературната вещина на редактора, професионализма на коректора… Отговорността е споделена.
А за некачествен или направо отблъскващ?
Калоян Праматаров: Рецептата за това един превод да бъде „направо отблъскващ“ е неговото „претупване“ – непроверени реалии, неравен език, недоразбрани послания… Това винаги си личи.
Кое е основното предизвикателство, пред което се изправя един преводач?
Калоян Праматаров: Основното предизвикателство е разпределянето на времето и енергията между превода на текстовете и личния живот. Книгите имат способността да поглъщат и човекът, който живее в тях и чрез тях, често губи представа за заобикалящата го действителност.
Какво Ви дава професията преводач?
Калоян Праматаров: Усещане за смисъл и сигурност. Усъвършенстване на мисълта и езика. Способността да правиш Другия съпричастен и да го превеждаш в света на идеите.
Има ли книги, които поради една или друга причина (специфичен диалект/хумор) не се поддават на превод?
Калоян Праматаров: Въпреки че съм преводач, проявявам предпочитание към четенето на книги в оригинал. Написани на собствения си език, произведенията притежават сила, която преводът донякъде им отнема. Няма съвършен превод, а непреводими книги има. Преди време ми се наложи да преведа един разказ от Швоб, написан на диалект, който никой в Нормандия вече не говори. Добре, че беше само един, а и старите речници се оказаха добри помощници, както и отзивчивите френски преводачи приятели.
С коя от преведените от Вас книги се гордеете най-много и защо?
Калоян Праматаров: За гордост не може да става и дума. Всеки превод ме радва обаче по различни причини и по свой собствен начин. От гледна точка на езика и вникването в художественото произведение, смятам за сполука превода на романа „Изкуството в изгнание“ („СОНМ“, 2011) на Жорж Роденбах и сборника с разкази „Царят със златната маска и други фантастични истории“ („СОНМ“, 2013) на Марсел Швоб, а особено са ме радвали – най-вече заради реакцията на читателите – приказките на Жорж Санд и Едуар Лабуле.
Тази статия ви хареса? Присъединете се към общността на Truestory.bg във Facebook – там си говорим за литература, музика, кино и вдъхновяващи личности, инициативи и проекти!
