Продължваме със следващия разговор, част от рубриката на TrueStory.bg – „Професия преводач на художествена литература“, като днес имаме удоволствието да ви срещнем с Любомир Гиздов.
Той е роден през 1987 г. в София. Завършва Скандинавистика в СУ „Св. Климент Охридски“ преди пет години и оттогава се занимава почти изцяло с превод от шведски език. Сред преводите му досега са произведения на Карин Бойе, Тумас Транстрьомер, Юнас Юнасон, Фредрик Бакман и др.
Как и защо решихте да навлезете в дебрите на преводачеството?
Любомир Гиздов: Накратко: заради любовта си към литературата. Именно заради нея исках да уча филология, а след завършването ми преводачеството беше естественото продължение. Отделно самият учебен процес подготвя почвата за това. В университета четири години се занимавахме интензивно с различни преводи, а още във втори курс трябваше да преведа 50 страници от антиутопичния роман „Калокаин“ за изпита си по шведски (който едва взех тогава, но това може би не трябва да го казвам). Книгата много ми харесваше, сам си я бях избрал, и след като завърших четвърти курс си казах: „Защо да не преведа целия роман?“ Преработих петдесетте страници, които вече имах, но не знаех какво да правя по-нататък. Преподавателката ми по литература, проф. Вера Ганчева, ми предложи да се обърна към издателство „Ентусиаст“, а на тях им препоръча книгата и моя милост. Отидох, представих романа и те се съгласиха. Така започна всичко.
От колко време се занимавате с превод? От какъв език/какви езици превеждате? Приблизително колко преведени книги имате зад гърба си?
Любомир Гиздов: Професионално превеждам шведска литература от пет години. Съвсем наскоро предадох единадесетия си преведен роман. Осем вече са излезли от печат, като сред тях са „Калокаин“ на Карин Бойе и „Баба праща поздрави и се извинява“ на Фредрик Бакман. В скоро време читателите могат да очакват още Бакман, както и новите книги на Юнас Юнасон и Камила Лекберг.
Освен романи превеждам и поезия. Бях част от екипа преводачи, нагърбил се с подбора и превода на стихотворенията на Нобеловия лауреат Тумас Транстрьомер, които излязоха в стихосбирката „Голямата загадка“ през 2013 г. Също така по различни поводи съм превеждал стихотворения на Андерш Халенгрен, Шел Еспмарк, Карин Бойе и Ялмар Гулберг.
Каква е ролята на преводача в дългия процес от написването на един роман до появата му на книжния пазар в различни точки на света?
Любомир Гиздов: В общия случай, за да има изобщо нужда от преводач, един роман трябва вече да е привлякъл вниманието на чуждестранните издатели. Част от хората, които следят литературната сцена и подшушват на издателите за интересни заглавия, са самите преводачи. А стигне ли се до издаване, тогава към многото фактори, от които зависи успехът (или неуспехът) на книгата, се прибавя и работата на преводача.
Има популярни романи, предназначени за масовия читател, които биха се продали дори и преводът да не е най-добрият (което, разбира се, не бива да служи за оправдание на преводачите), но има и книги, чиято рецепция по света в доста по-голяма степен зависи от качественото им предаване на съответните езици. Това е особено вярно за поезията, която може да бъде осакатена по-лесно, отколкото прозата.
Интересен е и друг аспект на ролята на преводача: доколко мисълта за бъдещите преводи на една книга влияе на автора при написването ѝ. Ако авторът пише, давайки си сметка за преводимостта на творбата си, това би придало известна двустранност на връзката писател – преводач.
Какви качества и умения трябва да притежава човек, за да бъде успешен преводач?
Любомир Гиздов: На първо място трябва да чете всякаква литература: в оригинал, в превод, съвременна, класическа, научна, публицистична. Пък и не само да чете, а да пише, да комуникира и въобще да ползва и познава родния си език (а и този, от който превежда) във всичките му аспекти. Всичко това развива не само езиковите познания, ами и общата култура и усета към словото, които са нужни за добрия превод. Освен това трябва да е търпелив и любознателен. Да притежава самодисциплина. От една страна, трябва да можеш да си наложиш да седнеш и да работиш, въпреки че си у дома, а от друга – да знаеш кога да станеш от компютъра, за да си избистриш ума или просто да дадеш почивка на очите си.
Снимка: Личен архив – Любомир Гиздов
Каква е рецептата, ако изобщо има такава, за качествен превод?
Любомир Гиздов: Най-важното е да успееш да навлезеш в стила на автора и в духа на книгата. Затова преводът обикновено върви най-трудно в началото. Но дори след като влезеш в ритъм, не трябва да работиш на автопилот. Трябва да си сигурен, че не само разбираш текста, а и го предаваш по удачен начин на родния си език. Аз обичам да проверявам всичко и прекарвам не по-малко време в ровене из речници и Google, отколкото пред текстовия редактор. Хубаво е и когато има обратна връзка с редактора на книгата, чиято работа също е много важна.
Разбира се, не може всичко да е перфектно. Случва се да разтворя вече издадената книга и да си открия досадна техническа грешка или да си кажа „Това съм можел да го преведа по-добре“, но това е неизбежно. Важното е винаги да се стремиш да свършиш качествена работа.
А за некачествен или направо отблъскващ?
Любомир Гиздов: Тук е по-лесно. Достатъчно е да не се постараеш да намериш баланс между двата езика, да преведеш текста твърде буквално, така че да звучи зле и неестествено, или пък обратното, да го побългариш до такава степен, че стилът и индивидуалността на авторовия изказ да се изгубят напълно. Също така да не четеш между редовете, така че препратките, нюансите и заигравките в оригиналния текст да се изгубят в превода.
Кое е основното предизвикателство, пред което се изправя един преводач?
Любомир Гиздов: Различно е. Понякога предизвикателството идва от спецификата на текста. Друг път може да е външен фактор, като крайния срок за предаване на превода. Може да дойде и от самия теб, ако не си в кондиция, а понякога идва и от работната среда – дори да си интроверт и да предпочиташ да работиш сам, понякога ти се приисква малко разнообразие и осъзнаваш предимствата на това да имаш колеги.
Отделно има и предизвикателства, които не са свързани с работния процес, а със самата професия и мястото ѝ на пазара – все пак в България това не е най-доходоносният занаят.
Какво Ви дава професията преводач?
Любомир Гиздов: Удоволствието да се занимавам с литература, чувството, че професията ми ме обогатява, и удовлетворението, когато видя книга в мой превод на витрината на книжарница и получа добри отзиви за свършената работа.
Има ли книги, които поради една или друга причина (специфичен диалект/хумор) не се поддават на превод?
Любомир Гиздов: Няма съвършен превод, но няма и невъзможен превод. В прозата може би най-много може да се изгуби при диалектите. При поезията, когато трябва да се съобразяваш със съдържанието, римите и стихосложението, често все с нещо трябва да се направи компромис, особено при езици с твърде различен синтаксис и морфология.
С коя от преведените от Вас книги се гордеете най-много и защо?
Любомир Гиздов: При всеки превод е трябвало да се справям с различни предизвикателства, винаги съм се старал и съм бил доволен от работата си, така че се гордея с всички.
Но като оставим настрана самото превеждане, може би най-много се гордея с „Калокаин“, защото ми беше първата книга и никой не ме е търсил да я преведа, а аз сам си я избрах и поех инициативата, въпреки че нямах представа как работи издателският бизнес.
Заповядайте във Facebook страницата на TrueStory.bg, където ще се насладите на още приятни и вдъхнояващи разговори.
