Миналата седмица ходих на театър – похвално само по себе си, като се вземе предвид, че последната половин година не намирах време за тази културна дейност. Гледахме „Пуканки“, по семейно… И се смяхме доста, макар че постановката по-скоро резултира в тъжна равносметка за битуването в настоящата действителност… Но нека започна отначало…
„Пуканки“ може да се гледа в театър „Открита сцена“ в София. Режисьор е Асен Блатечки, който играе и една от главните роли в спектакъла. Участват още Милена Маркова (Маца), Стефан Иванов, Невена Бозукова, Александър Александров, Яна Маринова и Снежана Макавеева. Автор на пиесата е англичанинът Бен Елтън, като тя е адаптирана по едноименния му роман. Книгата излиза още през 1996 г. Творбата на Елтън е типична за духа в средата на 90-те години на миналия век и споделя теми с редица филми от това време, включително „Убийци по рождение“ и „Криминале“.
В пиесата „Пуканки“ се разказва за известния режисьор Брус Деламитри (в ролята Стефан Иванов). Той е типичен представител на богатия развратен Холивуд. Деламитри прави филми, които всички гледат, но никой не понася. Уейн (Асен Блатечки) и гаджето му Скаут (Милена Маркова) са убийци, но не наемни, както пишат в някои представяния на постановката. Двамата убиват за удоволствие, или както те казват: защото много се кефят („а как само кръв се пръска“). Връзката между известния холивудски режисьор и двамата луди е особена.
Пиесата определено е забавна. Поне аз се смях с глас. Това обаче не значи, че не е сериозна. Постановката засяга важна тема за американското общество и по-конкретно нуждата му от реалити формати. Да не забравяме, че този проблем е разглеждан в романи от „1984“ до „Игрите на глада“. Първоначално зрителят остава с впечатлението, че ще си говорим просто за пагубното влияние на Холивуд върху обществото. Впоследствие ни става ясно, че фокусът е друг – обществото е това, което е създало „чудовището“ в лицето на съвременната телевизия – нуждата й от рейтинг на цената на всичко и човешкия живот като игра.
„Пуканки“ засяга не една тема и определено дава интересен поглед върху действителността, която, за разлика от 90-те години на XX век, вече ни е позната и на нас. Асен Блатечки и Маца играят в типичния си стил, но определено пресъздават чудесно героите си. Особено ми хареса начинът, по-който е избран изказът на Уейн и Скаунт – пошъл и жаргонен, обаче побългарен, за да представи в пълнота от кой точно слой идват героите. Стефан Иванов играе чудесно в ролята на Деламитри.
Пиесата освен всичко останало е дълга само час и половина. Така „Пуканки“ се превръща в прекрасна възможност да си починете и да се откъснете от бремето на нормалния живот за кратко.
