Пътуването е начин не само да разгледаш нови места, да видиш нови неща, да се срещнеш с непознати до този момент хора… Пътуването е възможност преди всичко да опознаеш себе си, да израснеш като личност и дори да промениш възгледите си.
Бъдейки на 8000 км от България (цифрите не са от значение), започваш да осъзнаваш, че макар и да е пълна неразбория, по- хубаво от това да си си вкъщи няма. Разбираш, че по-вкусни от майчините гозбички няма другаде, че приятелите ти са най-готините хора, които познаваш, че леглото в твоята стая е най-удобно. Някак си всичко започва да ти липсва. Морето, пясъкът, вълните, тълпите с туристи, шумотевицата и енергията на всяко оживено място. Липсват ти дори чайките и гларусите, които служат за аларма рано сутрин и ти крадат храната без да се замислят. Липсва ти трафикът и блъсканицата в автобусите. Липсва ти родният ти град. Липсва ти България. Но това е прекрасно! Ще попиташ – как така?!
Липсата може само да те накара да оцениш колко хубав живот имаш и как трява да си благодарен, че разполагаш с възможността да го живееш на пълни обороти, докато все още си млад и необременен от проблеми. А когато се прибереш, ще знаеш какъв късметлия си всъщност, че си имаш някого, който да те мисли… дали не се преуморяваш, дали си се наспал и дали си ял днес. Обикновените семейни вечери ще се чувстват като празници, а излизането с приятели ще си е цяло събитие. Храната ще е станала още по-вкусна, а леглото ти ще е дори по-меко и удобно от преди. Родният ти град ще ти се струва като място, което посещаваш за първи път. Какво по-хубаво от това да преоткриваш отново и отново вече познати места?
И все пак… пътувай и бъди гражданин на света. За да видиш, че си достатъчно способен да се справяш и сам с всичко, което е предопределено да ти се случи. Пътувай, за да научаваш нови неща. Пътувай, за да разшириш мирогледа си. Пътувай, за да има какво да разказваш на децата и внуците си един ден. Пътувай, защото това те зарежда, защото това те прави щастлив. Пътувай и създавай спомени.
Пътувай. Мечтай. Дерзай.
