За природата в планината Родопи може да се говори много. Естествено всеки, който се е докосвал до нея, дори и за кратко, не може лесно да я забрави. В добрия смисъл на думата. Тук няма да си послужим с традиционната дузина прилагателни, за да опишем красивото й величие. Само ще ви покажем няколко снимки, с цел да събудим любопитството и на останалите едва няколко хиляди българи, които все още не са успели да отделят време, за да я посетят. И да усетят онази особена тръпка на гордост и умиление, че са родени и живеят на тази благословена земя, наричана България.
Имах възможността да видя това кътче от рая за пръв път преди повече от 20 години и сега с радост забелязвам, че хората все още не са успели да го съсипят. Окончателно. Макар че се стараят, като реализират почти налудничавите си идеи, изграждайки водни каскади (сн. „Каскади”) и скоростни пътища. Да не говорим за традицията да изсичат вековни гори, за да се топлят или да строят хотели, подобни на този, с цел да привлекат повече гости. (сн. „Замък”).
Във вечната борба за оцеляване човешките усилия за преходно благоденствие и жалко перчене изглеждат просто смешни за гордите скали и дърветата, пуснали корени в тях.
Като стана дума за гости, не може да отминем с лека ръка и невероятната изобретателност на местните жители (а може би и не само местни) в лова на тази наивна и доходоносна порода, наречена „турист”. Особено около двете пещери – Дяволското гърло в Триградското ждрело и Ягодинската пещера в Буйновското ждрело. Повече за красотата на самите природни феномени може да видите в нашата „Галерия”. Входът е 5 лв. за първата и 7 лв. за втората, но това е само началото на играта. За да се приближите до Ягодинската пещера, трябва да се простите с 2 лева „за паркинг”, а ако сте с меко сърце или дебел портфейл, може да бъдете сигурни, че ще олекнете с още доста, особено ако сте с деца (които са основен прицел на ловците, които ще настояват да ви закарат до местността „Орлово око”) или с автобус (от който трябва да слезете на 2 км преди Дяволското гърло, но тъй като не знаете, че разстоянието е толкова кратко, ловците ви гръмват с 5 лева за тази „услуга”). В общата рекламна кампания присъстват и някои забравени вече трикове:
Вековна традиция по тези земи е да се строят чешми. От майстори доброволци, с лични средства, без финансовата подкрепа от Европейския съюз или от местния бюджет. След като завърши чешмата и оформи пространството около нея, се е считало за нормално майсторът да остави скромен надпис за поколенията, от типа „В памет на …” или „Дар от …”
Много отдавна, когато все още сме били нормална държава, тази практика се е прилагала навсякъде, където е имало народна воля да се построят религиозни или обществени сгради. Днес, благодарение на волята (по-скоро на слабоумието) на управляващите, с чужди пари се строят подобни религиозни храмове.
И се санират подобни обществени сгради, които едва ли някога ще се напълнят с хора, за да оправдаят поне част от милионите, хвърлени за тяхната красота и величие.
За финал и контра на тази съвсем излишна днешна разточителност ще ви покажем две снимки на параклиса в с. Триград, където нашите деди са оставили един скромен знак на признателност и в същото време един голям урок по родолюбие за всички, които пазят в сърцата си трепета и гордостта, че могат да се нарекат „българи”.
Автор. Д. Цанков