Знаете ли кое прави времето, прекарано в планината, още по-хубаво? Това да го споделите със семейството си. Така че не губете нито уикенд повече, а планирайте следващите си почивни дни сред природата с децата и любимите си хора.
Радослав Байрактаров е избрал точно този път и от 6 години ни разказва за интересните си приключения в блога „С деца на планина“. С какво да заредим раницата си преди път и как се планира успешен семеен преход сред приридата, ще ни разкаже лично той.
Здравейте! Разкажете ни накратко за себе си!
Радослав: Казвам се Радослав и съм родом от Казанлък. Занимавам се с управление на проекти. Семеен съм с две деца – момче (5 г.) и момиче (7 г.). През свободното си време обичаме да сме активни сред природата – правим преходи, посещаваме природни забележителности, караме колела, караме ски, плуваме. От 2013 г. поддържам блога „С деца на планина“, където описвам нашите приключения, но също и споделям съвети и идеи за семейни приключения.
Трудно ли се ходи с деца на планина?
Радослав: Не бих казал, че е трудно. Но е различно спрямо това, да ходиш сам или с приятели. Когато сме с децата, планираме преходите така, че да са приятни и интересни за всички ни. Включваме много игри, състезания, истории, разкази, почивки и така разходката става приятна за всички. Разбира се, че има и трудни моменти, когато някое от децата е уморено и не иска да продължи или пък иска да скочи на всяка цена в реката с обувките. Но точно тук е чарът на разходките с деца сред природата – опознаваме се, учим се един от друг и преодоляваме трудности заедно. Колкото по-често сме навън сред природата заедно, толкова по-лесно става.
Как решихте да започнете тази практика?
Радослав: Не съм планирал конкретно да взимам децата на преходи, но в един момент от живота те се появявт 😊 Не исках да спирам с хобито си да прекарвам време сред природата и така започнахме да ходим заедно. Забелязах, че и дъщеря ми и синът ми се чувстваха добре навън на чист въздух. Адаптирах излетите така, че всички да изпитваме удоволствие. Вместо дълги и уморителни преходи, преминах на леки, по-кратки, но за сметка на това по-интензивни и разнообразни такива.
Коя е подходящата възраст за включване в преход?
Радослав: Според мен няма неподходяща възраст да вземем децата на преход. Още като бебета могат да бъдат извеждани в планината на слинг, кенгуру или количка (където има подходящи пътеки). По-късно, когато детето може да ходи, разходките стават с подходяща за това раница тип самар. Няма също и неподходящ сезон, напротив, през всички месеци на годината има какво да се прави в планината.
С какво трябва да се „въоръжим”, тръгвайки с деца в планината?
Радослав: Децата имат различни потребности от тези на възрастните. Те искат само едно (особено до към 8-10г.) – да играят. Когато преходът минава под формата на игра, всичко върви лесно и гладко. Затова според мен не е необходимо да се „въоражаваме“, а по скоро да видим разходката до дадена цел през погледа на децата. Какво би било интересно за тях? Иначе, малко сладки неща, шоколадче, плодове, никога не са излишни в раницата. А обещание за сладолед на финала, често върши чудеса 😊 Друг важен аспект е, че когато са с приятели децата могат да изминат немислими разстояния. Ние често сме с приятели и техните деца на преход.
Как преминава един преход?
Радослав: Започва се още преди прехода с напр. „Какво ще кажете да отидем до един заледен водопад през почивните дни?“ или „Знам една пещера, която е много интересна – да идем да я разгледаме?“ или „Това е най-трудният връх за изкачване и само най-силните деца успяват, да опитаме?“. Така децата вече знаят какво ги очаква, пък и показват дали имат интерес. Те сами започват да се настройват за него.
Самият преход често протича малко по-различно от предварителния план. Обикновено планирам оптимистично преходите, затова по време на разходката напасваме целите. Важно е да останем гъвкави. Не е нужно, например, да качим върха, който сме запланирали. Няма лошо, ако има причини, да се върнем, преди да сме го достигнали. Но винаги има екшън и смях, гоненица, а понякога и сълзи…
Как планирате преходите? Какво е важно да се вземе предвид?
Радослав: На тази тема съм отделил отделен пост в блога ми. Това са нещата, които са важни при планиране на преход с деца:
- Информирайте се за маршрута, места за хранене, спане, времето. При възможност носете карта. Разгледайте снимки и видеа от маршрута.
- Планирайте достатъчно време – обикновено преходът с деца може да отнеме до 2-3 пъти по-дълго време от нормалното.
- Децата се забавлят много, когато са в група. Поканете приятели на детето и техните родители да се включат към вашия преход.
- Съобразете прехода с възрастта и възможностите на детето. Не може да очакваме от 4г. дете да качи 1000м денивелация и да е весело.
- Избирайте преходи, които са интерсни за деца – например маршрути с водопад, пещера, езеро, река, екопътека, скалички за катерене (не стръмни, разбира се), преминаване през ждрела и каньони.
- За предпочитане са обиколни маршрути пред такива с отиване и връщане по един и същ път.
Кои са дестинациите, които сте посетили до този момент? Как ги избирате?
Радослав: Посетили сме над 150 различни места и е трудно да се изброят. Но всички истории, заедно с местоположение на карта се намират в блога „С деца на планина“.
Избираме ги най-вече според сезона и желанията. Лятото обичаме да сме в по-високите части на планините, да караме колела, а от това лято се надяваме да караме каяк по някои наши язовири. През пролетта и есента посещаваме най-вече ниските части на планините, водопади, реки. През зимата обожаваме да сме на ските или да слизаме, например, пеша от Витоша по някоя заснежена пътека.
А кои са следващите места, които планирате да пребродите?
Радослав: Понеже сме в разгара на зимния сезон сме на вълна ски и сняг. Може би ще се разходим скоро до вр. Камен дел на Витоша, от където се окрива чудна гледка към София. През март планирам да се качим от хижа Безбог до връх Полежан, а от там със ски и шейна надолу. А през останалите почивни дни ще покараме ски 😊
