Радослав Стоянов е студент по психология в Нов български университет и активист за равноправието на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните хора (ЛГБТИ) от 2008 г. насам. Той е жалбоподател по стратегически дела в обществен интерес, касаещи дискриминацията срещу ЛГБТИ хората, етнически, религиозни и възрастови малцинства. Води дългогодишен блог по въпросите на ЛГБТИ хората. През 2012 г. получава наградата „Активист на годината“ в рамките на наградата „Човек на годината 2012″ на Български хелзинкски комитет. От март 2013 г. Радослав е и част от екипа на Българския хелзинкски комитет (БХК), заемащ длъжността експерт Анализ и комуникации.
Радослав говори за трудната организация на тазгодишния „София прайд“, чиято цел е приемането и равното третиране на всички български граждани без оглед на сексуалната им ориентация или полова идентичност. Той се фокусира още върху езика на омразата, който битува в нашето обществено и медийно пространство, липсата на законодателство, което да признава престъпления на база сексуална ориентация, и прогреса на ултранационалистическите формации у нас.
В събота традиционно ще се проведе за осми пореден път българският „София прайд 2015“. Спокойно ли протича организацията? Какво очаквате от парада?
Радослав Стоянов: За съжаление не можем да кажем, че организацията протича спокойно. Всяка година срещаме сериозна липса на съдействие от страна на Столичната община, която няма добра координация между структурите си. За да организираме прайда се налага да обиколим няколко различни адреса в столицата, за да получим разрешения за изграждане на сцена или достъп на тежкотоварен автомобил в центъра, какъвто е платформата. Няма услуга за обслужване на едно гише. След подаване на писмото всяка година активистите са настойчиво канени на срещи в общината, където се правят опити да бъде променян маршрута. В последствие никоя от останалите структури на общината, които издават различни разрешения, като това за сцената, не желаят да издадат тези разрешения без нещо, което общината нарича „съгласувателно писмо“, но то не е нормативно уредено в закона. Това, което от наблюденията си може да заключим, е че този документ е нещо като декрет на директора на дирекция „Сигурност“, който указва на останалите дирекции и направления на общината, които сякаш са подчинени на „Сигурност“, че може да издадат документи, които иначе се полагат, щом има валидно заявление за тях.
Докато тече тази драма, много медии бълват тенденциозно реч на омразата, като дават трибуна на всеки, който реши, че трябва да иска ограничаване на свободата на мирно събиране и сдружаване на нехетеросексуалните и трансполовите граждани и данъкоплатци на България. Това определено създава сериозно напрежение и не е среда, в която може да се говори пълноценно за човешки права.
Според Вас има ли положителна промяна в нагласите на хората в България спрямо представителите на гей-лесбийската общност?
Радослав Стоянов: Много е трудно да се каже, защото с нарастваща популярност у нас се тиражира Мантрата на толерантността. Аз така наричам иронично папагалски повтаряния аргумент „Аз нямам нищо против еди-кой си, стига да не го виждам“, което в превод означава „стига да не съществува“. Много хора масово игнорират, абсолютно затварят сетивата си и получават амнезия за това, което говорят активистите, като престъпленията от омраза и дискриминацията в сфери като образованието и заетостта, и без въобще да разсъждават, че легитимират ограничаването на свободата на мирен протест и демонстрация по проблемите на една общност каканижат тази мантра, убедени, че казват нещо правилно. Но далеч не е така.
Тази година зная за поне два случая на престъпления, извършени спрямо гей мъже и завършили с леки телесни повреди. Именно поради последното обстоятелство тези престъпления не се преследват от прокуратурата. Разбира се, при добро желание, тя, както и полицията, биха могли да ги подведат под хипотезите на престъпления с хулигански подбуди, но те, разбира се, не правят това. Напротив – правоприлагащите органи системно отказват да признаят съществуването на такъв особен род престъпления и се възползват максимално от дупката в закона. Защото да, законът е този, който им дава такава възможност. Българският наказателен кодекс е въздигнал в престъпления общественоопасните дейния, извършени на основата на етноса или вероизповеданието на пострадалия, но не и тези на основата на сексуалната му ориентация, половата му идентичност или изразяването на пола му.
От масово тиражираната в медии реч на омразата пък вече мога да заключа с абсолютна сигурност, че ако нещата се подобряват, то е прекалено бавно, без помощ от политическите лидери и с ефективни механизми за саботаж (и автосаботаж в самата общност), какъвто е Мантрата на толерантността.
Как оценявате работата на медиите в тази връзка?
Радослав Стоянов: Трагично. Вижда се по отразяването на случаите в Гърмен и Орландовци. Двете основни ефирни медии – БТВ и Нова телевизия – бяха тези, които дефинираха две битови свади в етнически измерения. И от там фитилът се запали. И продължават да го правят масово. Някакви маргинални онлайн медии с непрозрачни собственици бълват подобни новини почти ежедневно без да посочват каквито и да е източници на информацията си. Това, което беше запазена марка на най-долнопробните жълти медии, срещу които има спечелени дела за дискриминация по тези въпроси, сега малко по малко се превръща в масов стандарт и на „сериозни“ медии.
По отношение на ЛГБТИ* хората проблемът се изразява най-вече в стратегията на даване на трибуна на ултранационалисти, които биват равнопоставяни на правозащитниците в телевизионните студиа. Медиите упорито отказват да комуникират посланията на активистите. Тази година, например, още през януари обявихме датата на прайда и това, че темата му тази година е дискриминацията в образованието. Разписахме подробна декларация, която до понеделник бе подписана от 12 организации и 2 политически партии, които не са парламентарно представени. Нищо от това не бе комуникирано от големите медии с национален ефир. Нито една телевизия не дойде на пресконференцията, където представихме декларацията, мерките в нея и причините въобще да се фокусираме върху този проблем. Не. Нито дума нямаше за прайда, докато нелепия антидемократичен законопроект на „Атака“ за криминализиране на мирното събиране на ЛГБТИ хора не влезе за разглеждане в пленарна зала. Едва тогава между другото бе споменато, че ще има прайд и пак – нито дума за това, което активистите сочат като проблем. Докато правозащитниците говорят за много конкретни проблеми и сочат ясни и конкретни решения, опиянени от медийна популярност журналисти ги питат в еуфория „Ама защо има прайд? Какво искате да кажете?“. Трагично, както казах.
Как бихте отговорили на тезата, че е „модерно да си гей“?
Радослав Стоянов: Сексуалната ориентация не е мода. Всеки, който положи усилия да получи сексуално привличане от някой, който не е привлекателен за него, сам ще се убеди в това.
В Ирландия тази година приеха еднополовите бракове. Смятате ли, че в България в скоро време може да видим някаква форма на законодателство, което да урегулира поне съжителството между еднополови двойки?
Радослав Стоянов: Очевидно е, че атмосферата не е такава. Ултранационалистическа партия с агресивна антималцинствена реторика на име „Патриотичен фронт“, която е наричана „фашистка“ в доклади на международни органи, е част от управляващата коалиция и всички се правим, че не виждаме това и че всичко е наред. Те получават широка медийна трибуна, пък и не само – дори от парламентарната сеят реч на омразата необезпокоявани от председателството на институцията, което спи в комфортния зимен сън на парламентарното мнозинство. И тук трагедия, както виждате.
Как бихте коментирали писмото до кмета на София Йорданка Фандъкова от няколко професори, треньор, редактори, издатели на медии и др., които твърдят, че „искането да бъдеш уважаван по причина на сексуалната ти ориентация е искане за привилегировано третиране“?
Радослав Стоянов: Никой не е искал да бъде уважаван по причина на сексуалната му ориентация. Тези, които са подписали такава декларация, или лъжат, за да манипулират общественото мнение, или питаят шокиращо невежество. Недопустимо е да се изказваш публично по въпроси, с които не си се запознал. Нещо повече – доколкото ми е известно въпросното писмо призовава, подобно на Атака, за ограничаване на свободата на мирно събиране на гражданите на основа на сексуалната им ориентация или полова идентичност. Защото да искаш да се забрани демонстрация, която комуникира послания за дискриминация на основата на тези признаци, е само по себе си основано на същите тези признаци отношение. Това означава, че тези хора са не просто невежи относно това защо има прайд и какви са проблемите на ЛГБТИ хората, ами означава още, че нямат елементарна демократична култура. Защото основен принцип на демократичното общество е гражданите могат да се събират и сдружават с мирни цели. И това не се казва само от собствената ни Конституция, но и от международни договори, излагащи тези базисни стандарти. Това е плашещо. Защото някой беше нарекъл тези хора „интелектуалци“. Не зная дали осъзнавате колко е страшно.
* ЛГБТИ – международно употребявана абревиатура за лесбийки, гей мъже, бисексуални, трансполови и интерсексуални хора.
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, за да четете още истории за света около нас и за нас в него!