Бях гробар 40 години. Работа като работа. Разбрах едно нещо – малките ковчези са най-тежки.
Автор: Иван Шентов
Ако този разказ ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на материала или го намери във Facebook страницата ни и натисни „like“ под него.
Краткият текст е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Напиши разказ“.
Повече за него може да научиш тук.
Снимка: manifesto925.com
http://www.reddit.com/r/sixwordstories/comments/1vbdbt/the_smallest_coffins_are_the_heaviest
Мисля че говорим за плагиатство от страна на Иван Шентов. Много е елементарно да напишеш „Бях гробар 40 години. Работа като работа. Разбрах едно нещо “ другото е крадено а то в случаят е силата на разказа.Оригиналният разказ „The smallest coffins are the heaviest.“ е публикуван преди 11 месеца от TheWolfOfWalmart. Тъпо и то много за мен няма и съмнение че го е откраднал .
Здравейте,
„малките ковчези са най-тежки“ със сигурност е силата на този разказ, но това е фраза, която съм чувал отдавна, нещо като тип народна мъдрост. Нещо като „Който сее ветрове, жъне бури“. В този смисъл не претендирам за авторството и.
Идеята ми и вдъхновението за този разказ идва непосредствено от трагичните събития в Пешавар, атентата и загиналите деца. Оттам си припомних и ключовата фраза – имаше я използвана в една статия. Не знам кой е TheWolfOfWalmart и не бях виждал линка от reddit. Този прочит определено ми харесва – по-изчистен и in your face.
Не знам обаче до колко може да се говори за авторство (и оттам – за плагиатство) на народна мъдрост.
Поздрави!
Към господин анонимния коментатор – господин tatko. Аз мисля, че има резон да се мисли в посоката какво прави една сбирщина от думи (6,10,12 или 1500 ) разказ. Разликата между едноличното съществуване на фразата с малките кутийки и наместването й в контекста на нечие авторство (евентуален герой, който я изрича) е в съществуването на сюжет. Сюжет, персонаж(и), случване, дори и те да са по подразбиране. Както е с най-популярния такъв разказ – за детските обувчици за продан – макар и не експлицитно, в съзнанието на читателя изниква идеята за родител (може би татко), който стои на открит пазар, може би доста беден, изниква представата за семейство, обгърнато в траур, майка плаче и така нататък тирлим, кой докъдето му стига фантазията. Изолирана констатацията“ малките кофчези са най-тежки“ не носи в себе си тези особености, макар да е носител на емоционалния заряд на текста. Но в контекста на живота на гробаря вече, човек може да си представи още картини, които дори не включват в себе си единствено детските погребения. Думите стават част от една конкретна човешка съдба и лична история трупана с годините „работа като работа“, отварят пространство човек да си представи колко ли малки кофчези са минали през ръцете на този невидим за тъгуващите човек, колко болка е видял и ако това е неговата равносметка, то в каква ли степен това е единственият живот,който притежава, самотата и тъгата на героя и така нататък пак, кой колкото фантазия има да си представя. Мисълта ми е, че сюжетът и персонажът дават някаква посока на несъзнаваните процеси и интерпретации, които читателя ще направи в този къс формат, дават някаква рамка и това прави разказа- разказ. Това е популярна фраза, има я във всяка статия за събитията в Пешавар и всеки човек, който има някакъв елементарен интерес към събитията в света я е чувал. Струва ми се, че малко в повече злоупотребявате с думите „кражба“ и „плагиатство“, особено в контекста на настоящия конкурс, който според мен има за цел да провокира позитивно хората и да носи някак удоволствие. Не схващам нуждата Ви да лепите етикети, при положение, че дори не поемате авторството на собствените си думи, или греша и tatko е официалният Ви псевдоним?
Peace! и леко с ракията по празниците!
Разказът е много въздействащ, благодаря. Иначе – съгласна съм, че изречението за ковчезите извън контекста (или самостоятелно) носи по-различен смисъл и не създава цялостната картина, която г-н Шентов е изградил с предните изречения.
В този смисъл не може да се говори за плагиатство – по-скоро – за липса на оригиналност. Авторът все пак е талантлив и можеше да напише разказ с напълно уникални изречения, които не се срещат другаде.
