Автор: Силвия Бакалова
Обичам България и българска храна. Обичам боб, леща, шарена сол с филия хляб. Не ям „измислени“ храни, чужди комбинации не харесвам, но реших да ви разкажа за впечатленията си от храната в Америка.
И така, първи ден в Америка – кафето… чиста скръб. Не закусвам и не е проблем, че масово предлагат сладки ястия за закуска. За обяд търсим нашенско, но няма. Въпреки това намирам един ресторант за бързо хранене с иранска кухня, от който останах доволна. Като цяло първата седмица мина в хранене в ресторанти и похапвне на плодове.
Снимка: Силвия Бакалова
След като се настаних в моята домакиня, разбрах, че тя не познава основни (за мен) продукти. Осъзнах колко е трудно да пазаруваш в Чикаго без кола. Супермаркетите не са предназначени за пешеходци, няма пътеки, няма тротоари в близост. Ако си с кола – печелиш. Но аз бях без и осъзнах колко е важно да си правиш сметка на килограмите. Аз си готвих в къщата, в която живеех. Домакинята ми разполагаше с прекрасна кухня и всички видове уреди, но не ги използваше. Първо опитах да приготвя свинско месо, но не се получи. Пилешко ме бяха посъветвали да избягвам, а и беше подозрително евтино. Купувах си много зеленчуци. Доматите ми липсваха, както и нормален пипер. Но пък обичам броколи и спанак, които се срещат в изобилие. Намерих си дори леща и стана чудесна, защото си носех наши подправки.
Снимка: Силвия Бакалова
В суперамаркета имаше и щанд за ортодоксални евреи. Оказа се, че има продукти, които не им е позволено да комбинират. Липсваше ми и киселото мляко, и кашкавалът, и сиренето. Българският магазин беше далеч – сменяш 4 вида транспорт + доста ходене пеш от моето жилище. Зелето им не ставаше за салата, но за боулинг топка – да 🙂 За сметка на това имаше чудесно калифорнийско грозде, научих се да ям хумус, заобичах още повече броколите. Готвих си и всеки ден си носих кутия с храна и плодове.
Цените по ресторантите ми се виждаха високи, ама нали всички ми казваха, че в Америка не е скъпо и едва ли не очаквах да е безплатно. Посетих много ресторанти, скъпи и с поносими цени. В рибните, където основното беше над 35$, наистина бях впечтлена от вкуса. Макдоналдс не е като в България. Често там се хранят бездомните. Имах възможността да посетя благотворителна вечеря. Храната беше – хамбургери, салати и много риба. Така беше и във Вашингтон, когато ни приеха в правителствените им сгради. Обядвах и в ресторант, където работят само бездомници. Храната представляваше сандвич с пилешко и салата. Хората там ядат предимно сандвичи.
Снимка: Силвия Бакалова
По време на престоя си бях предвидила и доброволчески труд в приюти за бездомни. Там готвих макарони с телешко (по мексикански), прасковен кекс и някакви други ястия по зададени рецепти. От всичко опитах, седях с хората в шелтърите и вечеряхме… и благодарях на Бог за шанса, който имам – да не събирам живота си в кутия или количка и да се пренасям всяка вечер (но за това в друга статия).
Снимка: Силвия Бакалова
В мексиканските квартали имаше типични пекарни, където 99% от продаваните неща бяха сладкиши. Харесаха ми, но комуникацията е трудна, защото английският език им е „кът“.
Снимка: Силвия Бакалова
Имах възможността да обядвам и в афро-американски ресторант… soul food. Храна за душата! Бюфети, където срещу 20$-30$, чернокожите хапват след неделна служба. Традиционни ястия са макарони със сирене; зелени треви – тип спанак; свински уши; царевични хлябове; розова лимонада и др. Еее, това място беше магнетично, изпълнено с дух! Хората, облечени в пъстри цветове, ме заговаряха (може би, защото бях вторият бял човек в целия ресторант). Не останах гладна, въпреки че продължавах да си мечтая за сирене, баница, боб…
За сметка на това ядох прочутата deep dish pizza… известна в цяло Чикаго. Пих розова лимонада и в афро-американския музей в Чикаго, ядох захарна торта и много други „традиционни“ храни.
Снимка: Силвия Бакалова
Насладих се на вечерята в деня на изборите в моята домакиня. Всеки носеше пакети с чипс, кегове бира и бутилки с вино. Но хората изпаднаха в екстаз, когато една дама заби гвоздея на вечерта със собственоръчно направени салата и сладък пай! Определено това беше върхът на айсберга.
По време на престоя си сготвих за моята домакиня леща, спанак с ориз и постна мусака. Харесаха ѝ, дори се учуди, че мога да готвя, да режа и беля картофи. Попита колко време съм работила в ресторант…
Ех, американци 🙂 Да ви е сладко!
